Повелител на сенките [bg]
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Тъмни съзаклятия #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-208-3
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Повелител на сенките [bg]». Краткое содержание книги:
Гуин се обърна към Марк. Очите му, синьо и черно, се впиха в него с гордо изражение.
— Ти спаси Кийрън. Не биваше да се съмнявам в теб. Направи всичко, което бих могъл да поискам от теб, и даже повече. А сега, за един последен път, ще препуснеш заедно с мен и Дивия лов. Нека те отведа при семейството ти.
Петимата последваха кралицата, Нене и Гуин през лабиринт от коридори, докато последният от тях не отстъпи място на спускащ се надолу тунел, в който повяваше хладен, свеж въздух. В другия му край имаше зелена поляна. Не се виждаха дървета, единствено трева, изпъстрена с цветя, а над тях — нощното небе, по което танцуваха пъстроцветни облаци. Ема се зачуди дали все още бе същата нощ, в която бяха пристигнали в царството на светлите феи или бе минал цял ден, докато бяха под земята. Нямаше как да разбере. Времето в елфическите владения се движеше като танц, чиито стъпки тя не познаваше.
На поляната ги чакаха пет коня. Един от тях Ема разпозна като Уиндспиър, жребеца на Кийрън, на чийто гръб принцът бе препуснал в битката с Малкълм. Той процвили, когато зърна Кийрън, и ритна с копито към небето.
— Ето какво ми обеща онзи пука — тихо каза Марк. Беше застанал зад Ема, приковал очи в Гуин и конете. — Че ако дойда в земите на елфите, отново ще яздя с Дивия лов.
Ема посегна и стисна ръката му. Поне за Марк, обещанието се бе изпълнило, без да остави горчив вкус в устата му. Надяваше се да е така и за Джулиън и Кристина.
Кристина вече отиваше към един алест жребец, който риеше неспокойно пръстта. Заговори му тихичко, докато той не се успокои, и се метна на гърба му, милвайки го по шията. Джулиън възседна черна кобилка с призрачно зелени очи. Изглеждаше съвсем спокоен, ала очите на Кристина грееха от възторг. Тя срещна погледа на Ема и се усмихна широко, сякаш едва се сдържаше. Ема се зачуди колко ли отдавна си мечтае да язди с елфите.
Самата тя остана назад, изчаквайки Гуин да извика името й. Защо имаше само пет коня, а не шест? Получи отговор, когато Марк се метна върху Уиндспиър и протегна ръка, за да помогне на Кийрън да се качи зад него. Елфическата стрела около гърлото му проблясваше на многоцветната звездна светлина.
Нене се приближи до Уиндспиър и посегна към ръцете на Марк, без да обръща внимание на Кийрън. Ема не можа да чуе какво му прошепна, но върху лицето й беше изписана дълбока болка; пръстите на Марк стиснаха нейните само за миг, преди да ги пуснат. Нене се обърна и се прибра в хълма.
Безмълвен, Кийрън се настани зад Марк, без да го докосва.
Марк се извърна леко назад.
— Притесняваш ли се?
Кийрън поклати глава.
— Не. Защото съм с теб.
Лицето на Марк се напрегна.
— Да. С мен си.
До Ема, кралицата се засмя тихичко.
— Толкова много лъжи само в четири думички. А дори не каза „Обичам те".
Гняв прониза Ема като стрела.
— А ти несъмнено разбираш от лъжи — отбеляза тя. — Всъщност мен ако питат, най-големите лъжи, изричани от елфите, са онова, което не ни казват.
Кралицата изпъна гръб и ето че сякаш се взираше в Ема от много високо. Звездите танцуваха зад нея, сини и зелени, лилави и алени.
— Защо си така ядосана, момиче? Предложих ви справедлива сделка. Всичко, което бихте могли да искате. Оказах ви истинско гостоприемство. Дори дрехите на гърба ти са елфически.
— Нямам ти доверие — заяви Ема направо. — Сключихме сделка, защото нямахме друг избор. Ала ти ни манипулираше на всяка крачка… дори роклята, която нося, е манипулация.
Кралицата повдигна вежди.
— Освен това — продължи Ема, — се съюзи със Себастиан Моргенстърн. Помогна в Тъмната война. Именно заради войната Малкълм се добра до Черната книга и родителите ми загинаха. Защо да не те обвинявам?
Очите на кралицата се впиха в нея и Ема видя в тях онова, което досега бе полагала такива усилия да скрие: гнева и жестокостта си.
— Затова ли се самоназначи за закрилница на семейство Блекторн? Тъй като не можа да спасиш родителите си, ще спасяваш тях, твоето импровизирано семейство?
Ема я изгледа в продължение на един дълъг миг, преди най-сетне да проговори.
— Можеш да си заложиш задника, че е затова.
И без да погледне повече владетелката на Светлия двор, се отправи към конете на Лова.
Джулиън открай време не си падаше особено по конете, макар да се бе научил да язди, като повечето ловци на сенки. В Идрис, където колите не работеха, те все още бяха основният начин на придвижване. Беше се учил на едно опако пони, което изобщо не го слушаше и непрекъснато препускаше под ниско надвиснали клони, мъчейки се да го събори от седлото.