Повелител на сенките [bg]

Възкресяването на мъртвите, твърдеше Джони Рук открай време, изкривяваше материята на живота, по същия начин, както и да направиш един човек безсмъртен. Поканиш ли смъртта и тя ще откаже да си тръгне. Възможно ли е някой да възкреси мъртвец и то да сработи?, попитал бе Кит веднъж. Някой особено могъщ магьосник, например?

Бог, отвърнал бе Джони след дълга, дълга пауза. Бог би могъл да го направи. Онези, които възкресяват мъртвите може и да се имат за Бог, но рано или късно ще открият лъжата, в която са повярвали.

— Ръководителят на Лосанджелиския институт е мъртъв? — възкликна Евелин, изпускайки останките от сандвича си върху една вероятно доста скъпа старинна масичка.

Не че Кит можеше да я вини за изненадата. Семейство Блекторн нямаха вид, сякаш скърбят за смъртта на любим чичо. По-скоро изглеждаха поразени и объркани. Но пък в присъствието на Артър те се бяха държали почти така, сякаш бяха непознати.

— Затова ли реши да остане в Лос Анджелис? — попита Ливи с пламнали бузи. — За да се пожертва… за нас?

— В името на Ангела. — Даяна бе притиснала ръка до гърдите си. — Не отговори на никое от съобщенията ми, но това не беше нещо необикновено. И все пак, Зара да не забележи нищо…

— Може да е забелязала, може и да не е забелязала — обади се Ливи. — Ала за нейните планове е по-добре него да го няма.

— Какви планове? — попита Кристина. — За какво говориш?

Време бе за поредното дълго обяснение, този път на нещо, което Кит вече знаеше. Евелин беше заспала пред камината и похъркваше. Кит се зачуди колко ли струва сребърната топка на бастуна й. Дали беше от истинско сребро, или само посребрена?

— В името на Ангела — възкликна Кристина, когато обяснението приключи. Джулиън не каза нищо; Ема измърмори нещо нецензурно. Марк се приведе напред с пламнали бузи.

— Нека видя дали съм разбрал правилно. Зара и баща й искат да застанат начело на Лосанджелиския институт, за да се опитат да прокарат антидолноземските си закони. Закони, които вероятно ще се отнасят и до нас с Хелън. И със сигурност до Магнус, Катарина… всички долноземци, които познаваме, независимо колко са лоялни.

— Чувала съм за групичката им — каза Даяна. — Според тях не съществуват лоялни долноземци.

— Каква е тази група? — попита Ема.

— Кохортата — зае се да обясни Даяна. — Добре позната фракция в Съвета. Като всички групи, чиято основна причина да съществуват, е омразата, те вярват, че говорят от името на едно безмълвно множество… че всички ненавиждат долноземците толкова, колкото и те. Вярват, че всяко противопоставяне на Студения мир е морална слабост или в най-добрия случай — мрънкане от страна на онези, на които той е причинил неудобство.

— Неудобство? — повтори Кийрън. Гласът му беше напълно безизразен, просто дума, увиснала в стаята.

— Не са особено интелигентни — продължи Даяна. — Но са гръмогласни и нахъсани и са успели да сплашат немалко подобри от тях хора, за да си мълчат. Сред редиците им няма ръководител на Институт, но ако имаше…