Повелител на сенките [bg]

— О, Джесамин — каза тя, без да се обръща към никого. — Хайде, хайде, това никак не е възпитано.

Семейство Блекторн се спогледаха, повдигайки вежди. Никой обаче не направи какъвто и да било коментар, защото Бриджет се беше появила от кухнята, понесла димящи чинии с месо и зеленчуци, и двете — сварени до безвкусност.

— Не виждам защо да не можем да се приберем у дома — измърмори Дру мрачно. — Ако центурионите са се разправили с морските демони, както казаха…

— Това не означава, че Малкълм няма да се върне — отвърна Даяна. — А той се домогва до Блекторнова кръв. Оставате между тези стени и това е.

Кит беше изгубил съзнание по време на ужасното нещо, което те наричаха пътуване с Портал (отвратителният вихър, запратил го в едно ледено нищо), така че бе пропуснал сцената, която трябва да бе последвала, когато се бяха появили в Института (без чичо Артър) и Даяна бе обяснила, че се налага да останат.

Даяна се беше свързала с Клейва, за да им съобщи за заплахите на Малкълм, но Зара я беше изпреварила. Очевидно беше уверила Съвета, че центурионите държат положението под контрол, че са повече от достоен противник на Малкълм и неговата армия, и Клейвът на драго сърце й беше повярвал.

И сякаш уверенията на Зара бяха произвели магически ефект, Малкълм не се беше появил повече, а Западното крайбрежие не беше нападнато от демони. Бяха минали два дни и все още нямаше никакви новини за бедствие.

— Ненавиждам това, че Зара и Мануел са в Института, без ние да сме там, за да ги държим под око — рече Ливи, мятайки вилицата си на масата. — Колкото по-дълго са там, толкова повече основания ще има за това Кохортата да поеме властта.

— Ама че нелепо — заяви Евелин. — Артър ръководи Института. Не ставай параноична, момиче.

Ливи потръпна. Въпреки че всички, дори Дру и Тави, най-сетне бяха научили цялата истина, включително и за болестта на Артър и това къде бяха всъщност Джулиън и останалите, бяха решили, че е най-добре Евелин да не знае. Тя не беше съюзник; нямаше причина да застане на тяхна страна, макар да изглеждаше така, сякаш не се интересува особено от политиката на Съвета. Всъщност през по-голямата част от времето, тя като че ли изобщо не ги слушаше.

— Според Зара, Артър се бил заключил в кабинета си, откакто заминахме — каза Даяна.

— И аз бих сторила същото, ако трябваше да търпя Зара — рече Дру.

— Все още не разбирам защо Артър не дойде с вас — подсмръкна Евелин. — Някога той живееше в този Институт. Човек би си помислил, че не би имал нищо против да погостува.