Сребристи сенки [bg]

— Не — поклатих глава. — Но е крайно време, особено след всичко това — добавих, като посочих жълтеникавокафявата купчина на пода. — Което ще изгорим.

Тя отново се засмя — най-прелестният звук, който съм чувал и истинска музика за ушите ми. Накрая се спря на пурпурната тениска и чифт бели шорти.

— Ти си върхът — заяви.

Обаче много скоро, когато седнахме да вечеряме, установих, че не съм единственият господар на сърцето й. Сидни изрече заклинанието, за да върне Хопър в живата му форма. От очите й рукнаха сълзи, когато той се преобрази от състоянието си на пробляскваща статуетка в малко слабо създание, покрито с потъмнели златни люспи, почти толкова изпосталяло, колкото и тя. Сидни го сгуши до гърдите си и го залюля, бъбрейки му нежни безсмислени слова, с които хората обикновено успокояват домашните си любимци или малките деца. Отново и отново му повтаряше, че вече всичко ще бъде наред, и аз почти се зачудих дали успокоява не само него, но и себе си. Продължи да му дава малки хапки от сандвича си с пуешко и половината бе изчезнала, когато осъзнах какво става.

— Хей, хей — обадих се възмутено. — Остави малко и за себе си.

— Той е толкова гладен — промълви Сидни. — Дори не издава онези жални мяукащи звуци, както обикновено когато иска храна.

— А тази супермалка тениска ти е прекалено голяма. Изяж сандвича си, а аз ще му дам трохите от моя.

Тя неохотно ми го подаде, а аз се кълна, че Хопър ми метна свиреп поглед, задето го лишавам от вниманието й. Аз също обичам малкия дракон, но нямаше начин да получи по-големи грижи от Сидни. Тя дояде остатъка от сандвича си под строгия ми надзор, но колкото и да настоявах, не докосна нито един от бонбоните и шоколадовите блокчета, които бях купил.

Честно, искаше ми се да изяде всички, но знаех, че не бива да изтъквам колко много се нуждаеше от захар и мазнини.

Малко след това Хопър заспа и аз помислих, че Сидни също ще го последва. Вместо това тя ме поведе към спалнята и ме привлече, върху леглото.

— Сигурна ли си, че не искаш да си починеш малко? — попитах нежно.

Тя обви ръце около шията ми.

— Искам теб.

Устните ни се сляха в първата истинска целувка, откакто я бяха отвлекли. Интимната близост ме възпламени, напомняйки ми колко мъчително силно ми бе липсвала тя. Бях искрен за това, което й казах: нямаше значение колко бе отслабнала. За мен тя все още беше най-красивата жена на този свят и никога не съм желал друга повече. Не само това, нямаше друг човек, чието присъствие да ме кара да се чувствам по-цялостен. Дори в разгара на бягството ни от Долината на смъртта и цялото несигурно положение, в което се намирахме, само това, че съм с нея, ме изпълваше с успокояваща увереност, че няма нищо невъзможно.

Обсипах с целувки шията й и мислено се отрекох от думите си за евтиния гел за баня. Ароматът на жасмин, примесен с нейното ухание, беше много по-опияняващ от всеки парфюм, който й бях подарявал. Краката й бяха като коприна под пръстите ми и аз останах изумен от това, колко бързо се разгаряше желанието в мен, и поразен от нейния страстен отклик. Притеснявах се, да не би да е прекалено скоро за нея, но когато се опитах да я разубедя, тя се притисна още по-плътно към мен.