Сребристи сенки [bg]

— На отсрещната страна на улицата има търговски център — казах аз. — Ще отскоча да купя някои неща… освен ако не искаш да дойдеш с мен? Притеснявам се да те оставя сама…

Тя поклати глава.

— Всичко ще е наред. Освен това в чантата на госпожа Теруилиджър има амулет, с който бих могла да отворя огромна дупка в стената. Само се върни по-бързо.

Нямаше нужда да ме подканя — това беше единственото ми желание. Прекосих на бегом улицата, като едва на половината път се сетих, че излизайки сам през нощта в непознато място, пренебрегвам основните правила за моройска безопасност. По дяволите, още от най-ранна възраст са ни учили, че да си сам навън нощно време, е опасно, дори и в познат район. Никога не съм си представял, че в живота ми ще настъпи такъв момент, когато стригоите няма да са най-голямата заплаха за безопасността ми.

Доста пъти бях разсъбличал Сидни, така че знаех отлично размера й и й купих някои основни дрехи и тоалетни принадлежности. От съседния деликатесен магазин набавих сандвичи с пуешко и различни крекери и снаксове с надеждата, че стомахът й ще ги приеме. Бях умерен с покупките, тъй като ми трябваха налични за залозите на покер. Цялото занятие ми отне около двайсетина минути, но когато се върнах в хотела, Сидни не беше в дневната на апартамента, нито в спалнята. Сърцето ми спря. Чувствах се като в приказка, когато главният герой се събужда и осъзнава, че всичко, което е спечелил, е било само сън, разпадащ се на прах пред очите му.

Тогава забелязах, че вратата на банята е леко открехната и вътре свети. Приближих забързано.

— Сидни?

— Влез — долетя отговорът й.

Отворих вратата и едва не загубих съзнание от задушаващия мирис на жасмин. Сидни беше във ваната, потънала почти до шията в уханна пяна, а в помещението беше горещо като в сауна.

— Колко гореща е водата? — попитах, загледан в кълбата пара.

Тя се разсмя.

— Толкова, колкото мога да издържа. Не можеш да си представиш колко отдавна не ми е било наистина топло. — Една слаба ръка се протегна и взе малко пластмасово шише с логото на хотела. — Или съм помирисвала нещо… приятно. В поправителния център всичко беше толкова стерилно, почти като в болница. Май доста се поувлякох и изразходвах почти цялото шише.

— Ще поръчам да донесат още, ако толкова много ти харесва. — Вдигнах шишето и прочетох етикета. Беше най-обикновен евтин гел за баня. — Или ще ти купя истински жасминов парфюм, когато спечеля на покер.

— Ти не разбираш — рече тя и се потопи още малко по-дълбоко във водата. — След това, което преживях… за мен това е върхът на разкоша. Не ми е нужно нищо по-изискано.

— Тогава да поговорим за това, което си изтърпяла — предложих аз. — Ти можеш да ми помогнеш да разбера.

— Някой друг път — отвърна уклончиво Сидни. — Ако си донесъл храна, бих искала да хапна веднага.