Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
Италия на Мусолини бе съюзник на Германия в Стоманения пакт. По-рано тази година Мадрид най-накрая бе превзет от войските на Франко и в Испания властта беше в ръцете на приятелски разположено към фашистите правителство. Как би могъл който и да е немец да желае да разруши всичко това и да постави страната под контрола на болшевиките?
За Маке такива хора бяха измет, вредители, боклук, който трябваше да бъде безкомпромисно изваден на показ и напълно унищожен. Докато мислеше за тях, лицето му се изкриви от гняв, а кракът му затропа по тротоарните плочки, сякаш се готвеше да смачка някой комунист.
Тогава видя Пешков.
Млад мъж в син шевиотен костюм, с леко палто, преметнато през ръка, като че ли очакваше промяна във времето. Късо подстриганата коса и бързата стъпка издаваха военния, независимо от цивилните дрехи; начинът, по който оглеждаше улицата — видимо небрежно, но всъщност грижливо — говореше за военното разузнаване на Червената армия или за НКВД, съветската тайна полиция. Пулсът на Маке се ускори. Разбира се, той и хората му познаваха физиономиите на целия персонал на посолството. Паспортните им снимки бяха достъпни и екипът му ги следеше непрекъснато. Господин комисарят обаче не знаеше много за Пешков. Човекът бе млад — „според досието, на двадесет и пет“, припомни си Маке — тъй че можеше да бъде незначителен младши сътрудник. А можеше и да е добър в това да изглежда незначителен. Пешков пресече „Унтер ден Линден“ и се насочи към мястото на Маке, близо до ъгъла с „Фридрихщрасе“. Докато го доближаваше, Маке установи, че русинът е доста висок и с атлетична фигура. Изглеждаше нащрек, а погледът му бе напрегнат. Маке изведнъж се притесни и се загледа настрани. Вдигна чашата, отпи от студените останки на кафето и отчасти прикри лицето си. Не искаше да среща погледа на тези сини очи.
Пешков сви по „Фридрихщрасе“. Маке кимна на Райнхолд Вагнер, застанал на отсрещния ъгъл, и той тръгна след Пешков. Тогава комисарят стана от стола си и последва Вагнер.
Разбира се, не всички от съветското военно разузнаване бяха шпиони на плаща и кинжала. Повечето от информацията си събираха открито, най-вече от немската преса. Явно не вярваха на всичко прочетено, но си отбелязваха следи като — например — обявата на някоя фабрика за оръдия, която иска да наеме десет опитни стругари. Освен това руснаците можеха да пътуват из Германия и да наблюдават страната, а не като чуждестранните дипломати в Съветския съюз, които не можеха да излизат от Москва без ескорт. Младият мъж, когото Маке и Вагнер следяха, можеше да е точно от питомния, четящ вестници тип разузнавачи — за такава работа му трябваха само добър немски и умението да обобщава. Следваха Пешков покрай ресторанта на брата на Маке. Все още носеше името Бистро Робер, но клиентелата не бе същата. Богатите хомосексуалисти, еврейските бизнесмени с любовниците им и свръхвисоко платените актриси — любителки на розовото шампанско — вече ги нямаше. Понастоящем такива хора гледаха да не привличат внимание към себе си, ако вече не се намираха в някой концентрационен лагер. Някои бяха напуснали