Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Черното копие и сянката на Властелина [bg]
Черното копие и сянката на Властелина [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Черното копие и сянката на Властелина [bg]

Электронная книга - «Черното копие и сянката на Властелина [bg]». Краткое содержание книги:

1720 г. По летоброенето на Графството Изминали са повече от триста години от войната за пръстена В Средната земя царят спокойствие и Благополучие. Хора, джуджета и хобити като че ли са забравили могъществото на Мордор, Мрачния Владетел и неговите домогвания срещу Рохан, Арнор и Гондор. Кралят в Минас-Тирит наскоро е провел поход, при който е изтребил последните орди на орките в Средната земя. Като че няма сила, способна да застраши Обединеното кралство. Ho надвисват буреносни облаци. Мините в Мория са сполетени от невиждана беда. Страховити създания изпълзяват от дълбините на света и прогонват славните наследници на Дурин от обиталищата им. От Ангмар - Древната родина на Черните конници, нахлуват шайки нагли разбойници, увличайки със себе си доскоро лоялни към властта селяни. Странни и зловещи твари обикалят Могилните ридове, изпълнявайки непонятни обреди...
1 ... 111 112 113 114 115 116 117 118 119 ... 318
Перейти на страницу:

-Той ми даде този Пръстен... Каза: сложи го, ако ги бъде трудно... - мърмореше Отон, забравил да отговори, а по-скоро да се възмути от нахалството на хобита да отправя неуместно питане към началника си. - Да, той дава власт... Чувствах се всесилен, а стоях сам срещу Нощната господарка. Чувствах, че този знак ми дава право дай заповядвам...

-Колко умело Господаря е създал този Талисман! - уж с възхищение произнесе хобитът, мечтателно вдигайки поглед, и разчетите му се оправдаха.

-Да, Господарят го кова няколко дни в Черната дупка, както наричат онова място басканите. Мрачно е то, зловещо! Казват, че в стари времена там е паднал Небесният Огън...

-Да, това е било на северните склонове на Сивите планини... - кимна хобитът, но Отон неочаквано възрази:

-Не, между горите на дорвагите и Пустата планина... Господарят направи малък завой преди да отиде на юг при хазгите. Той произнесе тогава странни думи на непознат език и всички като че ли ги удари мраз по кожата. Не знам откъде му е познат този език...

-Мъдростта на Господаря е безгранична! - предпазливо вмъкна хобитът.

-Да, но разказът ти ме изпълни със смътна тревога! - мрачно призна Отон. - И все пак... все пак ти си прав... и не си прав. Аз отдавна съм с Господаря и ти казвам - той е човек! Той е от нашите! Кой, ако не аз, ще знае това! Случвало се е да се крием от лошо време под едно наметало и сме делили последния залък на три - за Господаря, за мен и за Гърбавия. Мръзнели сме с него, дъжд ни е мокрил до кости, горяхме заедно и отстъпвахме... - Отон махна с ръка. - Аз доста съм воювал, бил съм се под различни знамена, само че тези сега наистина са моите. Аз вървя след Господаря не от страх, запомни, полуръсте! Ти, между другото, също. Трудно ми е да разбера какво те движи, но не е страх. Нещо не се връзва... Но това не е наша работа!

Неочаквано той скочи на крака, във взора му трепкаше тъмна ярост. С едно движение той рязко надяна Талисмана на пръста си, и Фолко неволно отстъпи назад, толкова несдържана властност лъхна от командира. Хобитът разбра - Отон бе направил избора си.

-Ние нямаме друг път! - сурово каза Отон. - На нас, смъртните, ни е отредено да рискуваме повече от другите, иначе не можем да се измъкнем от робството. Благодаря ти за разказа, полуръсте, сега ще тръгна напред не само с открита душа, но и с отворени очи и с помощничка-памет. Иди при огъня си! Вдруги ден вече ще бъдем под стените на крепостта на Черните джуджета. Там ще видим, може би, няма да ни се наложи да се бием...

-Какво ти каза, какво ти каза? - хвърлиха се с въпроси към хобита приятелите, щом той се върна.

Стараейки се да не изпусне дори най-малката подробност, той предаде на джуджетата целия преминал без тях разговор с Отон. След това настъпи дълго мълчание.

-Каква ли е връзката между небесния Огън и това пръстенче на Олмер? - без да се обръща към никого, промърмори Торин, който седеше, обхванал главата си с длани.

-Съдейки по картата на Радагаст, това място е подобно на онова, което видяхме в Арнор заедно с Рогволд - забеляза Фолко.

-Той е изковал Пръстена там, защото не е могъл да го направи никъде другаде, защото просто така се е случило или защото е вярвал, че трябва да го кове именно тук, а в действителност това е безразлично? -разбърка въглените в огъня Дребосъка.

-Ох, майстори сме да задаваме въпроси, а отговорите... - измърмори недоволният Торин и ядно плю. - Отговорите никакви ги няма!

-Вие помислихте ли, какво да правим, когато се озовем пред крепостта? - смени темата Фолко. Да въртят колело без точило, по любимия израз на Дребосъка, все едно нямаше смисъл, а в други ден щеше да настъпи неумолимо.

-Помислихме - кимна Торин. - Помниш ли думите за преминаване, които ти каза Саруман? Ще ги използваме ако друго не ни остане. Ще влезем вътре, но никаква засада няма да може да премине след нас, сигурен съм. Там ще разкажем всичко... После ще се върнем.

-Най-важното е да не забравяме да вдигнем врява, докато Фолко разказва всичко - добави Дребосъка.

-Но откъде накъде си толкова сигурен, че никой няма да може да нахлуе след нас? - учуди се хобитът.

-Ако тази крепост е действително твърдина на Черните джуджета, за които, повярвай, сме чували много - отговори Торин, - то за Думата ще те попитат доста преди Портите. А засадата... под тях или земята ще зине, или течен огън ще избликне, или още някаква друга неприятност ще им се случи! - с усмивка завърши той.

1 ... 111 112 113 114 115 116 117 118 119 ... 318
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)