Изтръгнати от корен [bg]

Никой не се интересуваше, че принц Василий също е бил покварен, за да стори подобна глупост; никой не се интересуваше, че самият той е загинал в Леса, а самотният му труп се е превърнал в храна за корените на дървото-сърце. Никой не се интересуваше, че вината е в бестиария. Принц Василий беше отвлякъл кралицата и я беше предал на Леса. Всички бяха тъй разярени, сякаш се бе случило вчера, и вместо да тръгнат срещу Леса, искаха да тръгнат срещу Росия.

Опитах се да говоря с Марек, но това беше загуба на време. По-малко от два часа след оправдаването на кралицата той вече беше в казармата, където разтъпкваше конете и подбираше подходящите за фронта.

— Ти идваш с нас— каза той, стиснал в една ръка повода, а в другата — камшика, без да откъсва очи от бързите крака на дорестия кон, който обикаляше в кръг, все едно не подлежеше на обсъждане. — Соля каза, че можеш да удвоиш силата на магиите му, ако не и повече.

— Не! Няма да ви помагам да убивате росийци! Не с тях трябва да се бием, а с Леса.

— И ще го направим — отвърна спокойно Марек. — След като превземем източния бряг на Ридва, ще слезем на юг от Яралските планини и ще обградим Леса от двете страни. Добре, ще взема този — каза той на коняря и му подхвърли повода, а после с майсторско завъртане на китката улови края на камшика и се обърна към мен. — Слушай, Нешке… — Изгледах го яростно, без да кажа нито дума: как смееше да ме нарича галено? Той обаче само сложи ръка на раменете ми и продължи. — Ако пратим половината си армия на юг в твоята долина, те самите ще прегазят Ридва и ще ни нападнат в гръб, за да превземат самата Кралия. Точно това искат да направят. Лесът няма армия. Той ще стои и ще чака, докато се разправим с Росия.

— Никой никога не може да бъде в съюз с Леса!

Той сви рамене.

— И да не са, целенасочено го използват срещу нас. Каква утеха според теб е за майка ми, че това куче Василий също е умряло, след като я е пратило в този безкраен ад? Би трябвало да разбираш, че дори да е бил вече покварен, това няма значение. Росия няма да се посвени да се възползва от шанса си, ако се отправим на юг. Не можем да се насочим към Леса, ако не сме защитили фланговете си. Не бъди толкова късогледа.

Отскубнах се едновременно от него и от снизхождението му.

— Не аз съм късогледа — беснеех по-късно пред Каша, докато двете бързахме към ковачницата на Алоша.

Магьосницата обаче каза само: „Предупредих те“ — мрачно, но без всякаква злоба.

— Силата в Леса не е някакъв сляп, омерзен звяр; тя може да мисли и да планира, да работи за собствените си цели. Вижда в сърцата на хората и ги отравя. — Тя свали меча от наковалнята и го потопи в студена вода; вдигнаха се облаци пара сякаш от дъха на чудовище. — Щом няма поквара, трябва да се досетиш, че се случва нещо друго.

Каша вдигна глава.

— И в мен ли се случва нещо друго? — попита тя потиснато.

Алоша спря и я погледна. Аз притаих дъх.