Драконът на Арканите [bg]
- Автор: Певель Пьер
- Серия: Остриетата на Кардинала #3
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: „Litus“
- ISBN: 978-619-209-010-4
- Переводчик: Георги Цанков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Драконът на Арканите [bg]». Краткое содержание книги:
— Драконово семе ли?
— В Мадрид лекарят на инфантата е бил Аркан. Когато се разболяла от ранса, той извършил различни ритуали, за да я спаси. Но се възползвал от това, за да я зарази с… драконова същност, която да проникне в заченатите от нея деца, да промени естеството им и да ги превърне в дракони.
— Този Аркан е бил Ересиарха.
— Да.
— Но нали ролята на шатленките е да предотвратят подобни неща? Впрочем нали са подложили младата кралица на педантичен преглед, поради който тя все още упорито ги ненавижда?
— Така е. Но шатленките не успели да открият семето. И било много късно, когато най-после разбрали за него. Не можели да си признаят грешката, без да се компрометират. Какъв скандал щял да избухне! Какво оскърбление за Испания! Какво унижение за Франция!… За късмет, кралицата все още не била забременяла…
— Затова шатленките си мълчали. Но какво са правили, освен да пазят тайната?
— Каквото са могли…
Ла Фарг смръщи вежди и разбра.
— Какво? Съдействали са за безразличието на краля към кралицата ли?
— Използвали са разни билета.
— А абортите на кралицата?
— Трябвало е на всяка цена да попречат на раждането на децата, капитане. Изследването на ембрионите показвало всеки път, че драконовото преобразяване е започнало…
— Кралят, кралицата, Кардиналът, всички те не са подозирали нищо, така ли?
— Сега вече Кардиналът знае.
Ла Фарг замълча, размисли и осъзна някои тайни в нова светлина. Например ритуалът за плодовитост, на който Алхимика искаше да подложи кралицата — без съмнение, за да се противопостави на действията на шатленките и да предизвика бременност. Спомни си и за убийството на Анри IV, за което Италианката му каза, че е дело на Арканите: за разлика от съпругата си, добрият крал Анри остро възразяваше срещу брака на сина си с инфантата…
— А сега какво? — запита капитанът на Остриетата. — Шатленките не могат да продължават да пречат тронът на Франция да се сдобие с наследник… Имате ли намерение да прогоните кралицата?
Анес се поколеба.
— Ще намерим решение. Може би ще трябва да използваме средство, което се прилага само в краен случай.
Средство, което се прилага само в краен случай ли? — повтори наум Ла Фарг.
Осъзна, че му е безразлично какво ще е това средство, както почти всичко вече му се струваше безразлично… Под ризата си носеше кожения плик, който му предаде Понтеведра. Той съдържаше различни документи, свързани с изчезването на дъщеря му, която, за да си възвърне свободата, успяла да приспи бдителността на Пазителите и избягала.
Ла Фарг се закле, че ще я намери.
— Реших да преместя тленните останки на Балардийо — обяви Анес. — Ще му подготвя гроб във Водрьой, в дъното на градината, под едно дърво край реката. Той обичаше да си почива там.
— Вероятно ще му хареса — рече капитанът и го осени спомен. — Един ден, когато Балардийо си беше пийнал…
— Да — иронично го прекъсна младата жена и се усмихна тъжно. — Сещам се за този ден…
— Един ден, когато беше пийнал — поде отново Ла Фарг, — Балардийо ми довери, че е прекарал най-щастливите си години във Водрьой, с теб. Той никога не криеше тази истина.
Сестра Мари-Анес дьо Водрьой кимна.
Със свито гърло и със сълзи в очите тя си тръгна, повеждайки коня си за юздата.
— Сбогом, Анес.
— Сбогом, капитане.
От височината на селото Монмартър, Благородника и Магьосницата, на коне и обвити в широки пелерини, които ги защитаваха от дъжда, гледаха към Париж. Все още тук-там танцуваха пламъци, но най-вече дебели колони черен дим се издигаха към схлупеното небе. След вълненията редът в столицата все още не беше напълно възстановен. Отказвайки да предадат оръжията си, драките бяха издигнали барикади, които гвардейците превземаха една по една. Трупове на влечуги висяха по многобройните бесилки. За никой драк не беше препоръчително скоро да напуска Люспестия квартал…
— Ще се завърнем ли? — запита Магьосницата.
— Непременно.
Ленкур заведе Клотилд в дома ѝ, но не присъства на посрещането. Щом девойката попадна в обятията на баща си, той си тръгна.
— Ще ти липсват, нали? — рече Виелиста, който вървеше редом с младия мъж.
— Да.
— Винаги можеш да им пишеш.
— По-добре да ме забравят.
— Ами аз?