![Драконът на Арканите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/7/6/drakont-na-arkanite-bg-download.jpg)
Драконът на Арканите [bg]
- Автор: Певель Пьер
- Серия: Остриетата на Кардинала #3
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: „Litus“
- ISBN: 978-619-209-010-4
- Переводчик: Георги Цанков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Драконът на Арканите [bg]». Краткое содержание книги:
Щом се присъедини към Лепра при Портала на обителта, Марсиак с изненада установи, че приятелят му проявява признаци на слабост, които само той беше в състояние да усети. Краката на мускетаря внезапно омекнаха и трябваше да се облегне на една колона, за да прикрие състоянието си. Беше бледен. Мускулите на лицето му се бяха опънали до скъсване, беше стиснал челюсти: успяваше да сдържи болезнената гримаса.
Марсиак хвана Лепра за лакътя с жест, който не приличаше на дружески, но дискретно го подкрепи и го отведе настрана, под свода на полукръглата обходна галерия около олтарната част на храма, наречена деамбулаторий.
— Какво ти е? — запита гасконецът полугласно.
— Нищо. Аз… Умора.
— Разправяй го на други. Рансата, нали?
Лепра въздъхна. Огледа се наоколо и кимна.
Тогава Марсиак разбра.
— Заради този прогонващ драконите ритуал е — рече той. — Той заплашва твоята ранса, която се защитава и те терзае! Тя ще те убие, ако останеш тук!
— А къде искаш да отида? В близката болница „Отел Дийо“ ли?
— Хайде, Антоан. Никой не ти налага да…
— В този час мястото ми е тук, Никола. Тук и никъде другаде.
Вбесен, гасконецът се обърна на другата страна.
— Като се замислиш — добави Лепра в кръга на шегата, — не смяташ ли, че трябва повече да се боя от рапирата на някой драк, отколкото от рансата? Това се отнася и за теб.
Марсиак не отговори.
Бяха близо до Червената порта, която дължеше името си на цвета на своите крила. Много по-малка от Портала на обителта, тя даваше възможност на свещениците да стигат директно до хора. Черните гвардейци я бяха барикадирали, за да не се налага да я защитават.
Лек дим преминаваше под нея.
Когато забеляза това, Марсиак много късно се сети за експлозивите, които отнесоха вратата в двореца Марьой.
— Залегни! — изкрещя той и изблъска Лепра зад една колона.
Взривът изхвърли гасконеца във въздуха.
Той падна тежко върху каменните плочи и покрит с прах, с течаща от ноздрите кръв, се опита да се изправи. Остро съскане тормозеше ушите; сърцето му биеше лудо: външните шумове стигаха до него приглушени. Виждаше замъглено и околният свят се клатушкаше — беше силно замаян. С омекнали нозе се помъчи да се изправи и подпирайки се на някаква колона, пропълзя напред. Като през мъгла успя да различи въоръжените драки, които нахлуваха в „Парижката Света Богородица“ през взривената Червена порта. Разпозна и Лепра, той вървеше срещу тях. Експлозията не беше пощадила мускетаря. Движеше се несигурно. Трудно му беше да стои прав и извади бялата си рапира с тромав жест — жест на пиян човек. Започна сражение. Черните драки прииждаха. Един от тях блъсна Марсиак и го отмина.
Гасконецът политна — доколкото можа, се задържа да не падне. Глъчката от боя стигаше до него далечна и неясна. Секундите минаваха в бавна какофония. Изправи се, видя, че Лепра държи рапирата си с две ръце, заобиколен от врагове, размахваше я дръзко. Бойна ярост беше обзела мускетаря. Вече беше получил няколко рани, без да трепне, продължаваше да удря надясно, наляво, да удря и пак да удря. Марсиак искаше да му се притече на помощ. Опита се да извади рапирата си, направи крачка, две, три, зави му се свят и падна на колене. Огромното пространство на катедралата танцуваше пред очите му, свиваше се и се разширяваше над него…
Дойде на себе си и потърси Лепра с поглед.
Изведнъж настана ужасяваща тишина…
Изведнъж ушите му престанаха да свистят и сърцето му спря да бие.
Изведнъж в паметта му се запечата чудовищно страшна картина, която щеше да го преследва винаги: едно острие беше забито до дръжката в корема на Лепра и той повръщаше кръв.
На покрива на южната кула Ла Фарг и майка Беатрис д’Осен бяха успели да се справят с двама драки. Така че оставаха трима, двама от които обединяваха силите си срещу капитана на Остриетата. Удряйки, финтирайки, размахвайки рапирата си, той защитаваше куличката, в която — в един от ъглите на терасата — се намираше стълбата, водеща към голямата камбана. На всяка цена трябваше да попречат на драките да се доберат до нея и да сложат край на бавния звън. Ла Фарг отби несръчния удар на противника си, извъртя се ловко и прониза гърдите му. Веднага се дръпна, за да избегне нападението на втория драк, здраво захвана острието му, отдалечи го от тялото си и — подчинявайки се на стар рефлекс — хвърли влечугото в бездната, като го ритна силно с ботуш в слабините. Но дракът разпери криле и бързо се върна на терасата, докато Ла Фарг ругаеше. Едва беше стъпил на твърда земя, когато куршум го уцели право в челото. Настоятелката на вълчиците оказа тази услуга на капитана, след като се беше освободила от драка, срещу когото се сражаваше сама.