Драконът на Арканите [bg]
- Автор: Певель Пьер
- Серия: Остриетата на Кардинала #3
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: „Litus“
- ISBN: 978-619-209-010-4
- Переводчик: Георги Цанков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Драконът на Арканите [bg]». Краткое содержание книги:
Анес коленичи и превъртя рапирата си с върха надолу пред себе си. Със затворени клепачи, тя се молеше, когато пламъците я атакуваха или по-скоро се плъзгаха покрай нея, както водната стихия се разбива в борда на кораб. Драконът се ожесточи, избълва нажежени кълба, които свистяха и връхлитаха като вихрушка. Въздухът се нагорещи. Труповете наоколо станаха на прах и бяха пометени от фъртуната. Паветата изскачаха от земята почернели и обгорени. Стихията се блъсна във фасадата на „Парижката Света Богородица“ като страхотна вълна от пламтяща пяна.
Но нищо не се случи.
Отчаян и изтощен, Архай се отказа. Престана да изригва огън и гледаше как вълчицата се изправя, докато трите портала на катедралата зад нея горяха. Анес вдигна очи, безстрашно впери поглед в дълбокия и ужасяващ взор на примитивния дракон.
Той разбра, че тя не се бои, и нададе страшен рев.
— Сега е мой ред — рече вълчицата.
Тя изведнъж разпери ръце и произнесе словата на силата.
Въздухът затрептя, запращя.
Талази енергия изникнаха около Анес, докато някаква бяла форма започна да се отделя от нея, бяла форма, която се разрастваше, ставаше огромна. Тя освободи своя призрачен дракон и командваше неговата мощ. Той се изправи и разпери криле пред изплашения и смаян Архай. В транс, с образуващи кръст ръце и с отметната назад глава, Анес се издигна в левитация, докато бляскаха светкавици, вихрушка люлееше ръкавите и краищата на робата ѝ, мракът се разкъсваше, разнасяше се глух грохот…
Прастарият дракон започна да изригва.
Бял огън се стовари върху Архай и го заля с искряща жарава. Черният дракон се опитваше да избегне страданието, но беше безпомощен. Гърчовете му бяха ужасяващи, блъсна се във фасадата на една от къщите край площада и зданието рухна, а с мощните удари на опашката си разруши докрай изгорената църква „Сен Кристоф“. Стенеше, ръмжеше в плен на болката, причинена му от свещените пламъци. Изведнъж се присви и остана дълго неподвижен, докато скъпоценният камък на челото му се разлетя на дребни късове.
Безжизненият Архай тежко се стовари на земята.
Сам в залата за магии на двореца на Арканите, Ересиарха се свлече по гръб, с облещени очи, а на челото му зееше дълбока рана. Черна кръв потече от ноздрите и от ушите му, докато изпусна последния си дъх.
На площада пред „Парижката Света Богородица“ се възцари спокойствие.
Анес прибра рапирата си в ножницата.
След това, като обърна гръб на димящия труп на Архай, влезе в катедралата през главния портал, който продължаваше да гори, премина с равномерни крачки през тихия и опустял кораб, намери Ла Фарг и останалите под свода на напречната галерия.
Сериозни, безмълвни, неподвижни, те се бяха скупчили около Лепра, който лежеше мъртъв върху стъпалата на хора.
3.
Призори заваля лек и свеж дъждец.
Той не помогна особено за потушаването на пожарите, но действаше като успокоителен балсам върху раните на Париж. Населението видя в това природно явление знак свише. Посрещна го с надежда и с благодарност. След като цяла нощ камбаните биха тревога, сега някои от тях отпразнуваха дъжда с радостен звън.
На сутринта още валеше, когато Анес намери Ла Фарг в двора на двореца на Ястреба, от който бяха останали само овъглени и димящи руини. Капитанът гледаше пораженията, сякаш без да ги вижда, но не се обърна, когато чу Анес да приближава на кон и да слиза от седлото.
— Наис си замина — рече той глухо. — Андре бил тежко обгорен, когато е спасявал конете от пожара. Гибо е мъртъв, някъде под развалините.
Вълчицата се прекръсти.
— Париж е спасен — рече тя. — Скоро отново ще настъпи ред и хората ще възстановят разрушените сгради.
— Но загиналите няма да се върнат, нали?
Анес не отговори.
Настана мълчание.
Ла Фарг не беше сменял дрехите си след нощните сражения. Те бяха мръсни и окървавени, а лицето му беше цялото в сажди. Стоеше гологлав, а бръчките му изглеждаха по-дълбоки.
— Какво дойде да ми кажеш, Анес? — запита той.
— Истината. Заслужавате да я знаете. Остриетата платиха много тежък данък…
— Слушам те.
— Великият промисъл на Арканите беше да възкачат дракон на френския трон. Дракон, който да е роден от утробата на кралицата, благодарение на драконово семе, посято в нея, без тя да подозира, още когато е била испанска инфанта, но вече обещана на Луи XIII.