Драконът на Арканите [bg]
- Автор: Певель Пьер
- Серия: Остриетата на Кардинала #3
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: „Litus“
- ISBN: 978-619-209-010-4
- Переводчик: Георги Цанков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Драконът на Арканите [bg]». Краткое содержание книги:
— Бързо! — рече тя и проникна в куличката с димящ пистолет в едната ръка и с рапира в другата.
„Парижката Света Богородица“ беше застрашена крепост.
За да я защитават, Черните гвардейци и няколко вълчици се биеха: на площада пред трите портала на главната фасада; при широките отвори близнаци в стената при Галерията на Девата; под аркадите на Голямата галерия, където крилатите драки бяха изключително многобройни; и дори по коридора над Голямата галерия, свързващ двете кули.
Ла Фарг вървеше след настоятелката и затвори вратата на куличката, като спусна и резето. След като се изкачиха по тясната вита стълба, стигнаха до капака на камбанарията, който отразяваше звука надолу, и до островърхата арка, приютила огромната камбана на „Парижката Света Богородица“ и великолепното дървено скеле, на което тя висеше. Някъде се отвори малка вратичка и влезе крилат драк. Изненадана, майка Д’Осен получи удар с рапира в рамото и залитна. Ла Фарг се хвърли на помощ, счупи черепа на драка и го изхвърли навън. Но други драки пристигнаха точно когато огромната камбана прозвъня оглушително. Капитанът връхлетя върху им, принуди ги да отстъпят и да се върнат в Голямата галерия.
— Затворете! — изкрещя той на настоятелката на вълчиците.
С окървавена от раната ръка, тя хлопна вратата след Ла Фарг. Така го осъждаше да победи или да умре, но най-важното беше да защитят голямата камбана.
Вътре в „Парижката Света Богородица“ сред яростното меле, което противопоставяше драки и Черни гвардейци край Червената порта, Марсиак се нахвърли върху Керес Карн в момента, когато той, със злокобна радост, изваждаше острието си от тялото на Лепра. Гасконецът атакува неудържимо, с удвоена сила, принуди червения драк да се отбранява и да отстъпи. Но Карн се съвзе и без да постигне някакво предимство, престана да се огъва под яростния щурм на противника си.
Завърза се ожесточен дуел.
Всички атаки биваха отбивани. Финтовете не успяваха да постигнат целта си. Червеният драк умееше да се бие и запазваше хладнокръвие. Фехтоваше се ефикасно и без украшения, сякаш се намираше на бойното поле. Стегнат, концентриран, Марсиак разбра, че врагът му е равностоен. Тогава той си помисли за Лепра и сдържайки се да не го заслепи злобата, придоби сякаш нови сили. Ръката му стана оръжие на отмъщението. Ударите му бяха мощни, точни, страховити. Скоро усети, че китката на драка отслабва и рапирата трепери в дланта му. Карн започна да изпитва безпокойство. Поиска да извика помощ, но сражението беше отвело двамата противници насред деамбулатория, далеч от основната схватка. Червеният драк вече само се защитаваше. Жестовете му ставаха все по-припрени, все по-колебливи, а гасконецът действаше страшно ефикасно.
Най-после Марсиак осъзна, че моментът е дошъл.
Кръстоса рапира с тази на врага си, успя да я избие от ръката му и ловко насочи острието си под брадичката на разоръжения драк. След това се втренчи в очите на победения и извивайки рязко рамото си напред, заби два пръста стомана в гърлото му. Керес Карн отметна главата си назад, залитна и протегна ръце към раната, от която извираше гъста и обилна кръв.
Гасконецът го гледаше как пада и умира.
Ла Фарг веднага осъзна положението: то не беше благоприятно за него. Драките бяха завладели Голямата галерия, а шепа Черни гвардейци се бяха оттеглили в северната кула. Вече нямаше никой край южната кула, освен няколко трупа и той.
Капитанът на Остриетата застана готов за бой, с гръб към вратата, решен да продаде много скъпо своята кожа. Хвана дръжката на рапирата си с две ръце. Изгледа страховито драките, които бавно приближаваха към него. Пое дълбоко дъх.
Изпусна го и нададе боен вик.
Нанесе на първия драк жесток удар с рамо, халоса втория с предпазителя на рапирата под брадичката, стовари оръжието си върху нечий череп отдясно, върху нечие рамо отляво, промуши нечий корем пред себе си. Свари противниците си неподготвени, но скоро те се съвзеха. Трябваше да отбива атаки, получи рана в ръката, макар да не я усещаше, халосаха го по главата и едва не го смазаха. Отстъпи, същевременно нанесе два удара и очисти двама, почувства болка в бедрото и нещо като изгаряне отстрани. Отстъпи още, размахвайки рапирата, блъсна се с гръб о вратата на кулата и осъзна, че няма да издържи още дълго. Все пак тръгна напред, изтощен, но здраво стъпил на нозете си, с блестящи очи и с лице, осеяно с капки кръв.