Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Драконът на Арканите [bg]
Драконът на Арканите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Драконът на Арканите [bg]

Электронная книга - «Драконът на Арканите [bg]». Краткое содержание книги:

Пиер Певел е един от най-изтъкнатите и обичани представители на френското фентъзи. Отначало работи като сценарист и журналист и подписва романите си с псевдонима Пиер Жак. Става известен с трилогията „Сенките на Вилщад“, публикувана през 2001 г., а следващата година печели Голямата награда за фантастика. За своите романи е получил най-големите награди, присъждани в този жанр: „Имажинал“ (2005), Наградата на гимназистите „Имажинал“ (2009) и „Дейвид Гемел“ (2010) за трилогията „Остриетата на Кардинала“, преведена в над десет страни, включително във Великобритания и САЩ. Бандитските приключения продължават! Перфектна книга за феновете на Тримата мускетари… Това е Париж през 1633 г. Това е един свят, атакуван от дракони. Кардинал Ришельо е нащрек за най-голямата опасност, с която той (или Франция) се е сблъсквал. Тайно общество, известно като Черния Нокът заговорничи и плете тъмни интриги. Вече са нанесли не един, а два удара, и с третия ще осъществят своя план. Освен ако не се намесят Остриетата на Кардинала — само те могат да ги спрат. Готови са отново да рискуват живота си за короната. Този път въпросът не е дали ще им се наложи… а в това дали ще оцелеят. Кои са Арканите и кой е техният дракон? Какво тайно защитават монахините с толкова усилия, и ако древен дракон заплашва Париж, Остриетата имат ли шанс срещу него?… И в тази книга, верен на стила си, Певел описва Париж с изключителна образност, която те превежда почти физически из града. Цялата книга е оформена като целенасочен завършек на поредицата с отявлен финал. И все пак — дали драконите няма да се появят отново?
1 ... 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120
Перейти на страницу:

— Бързо! — рече тя и проникна в куличката с димящ пистолет в едната ръка и с рапира в другата.

„Парижката Света Богородица“ беше застрашена крепост.

За да я защитават, Черните гвардейци и няколко вълчици се биеха: на площада пред трите портала на главната фасада; при широките отвори близнаци в стената при Галерията на Девата; под аркадите на Голямата галерия, където крилатите драки бяха изключително многобройни; и дори по коридора над Голямата галерия, свързващ двете кули.

Ла Фарг вървеше след настоятелката и затвори вратата на куличката, като спусна и резето. След като се изкачиха по тясната вита стълба, стигнаха до капака на камбанарията, който отразяваше звука надолу, и до островърхата арка, приютила огромната камбана на „Парижката Света Богородица“ и великолепното дървено скеле, на което тя висеше. Някъде се отвори малка вратичка и влезе крилат драк. Изненадана, майка Д’Осен получи удар с рапира в рамото и залитна. Ла Фарг се хвърли на помощ, счупи черепа на драка и го изхвърли навън. Но други драки пристигнаха точно когато огромната камбана прозвъня оглушително. Капитанът връхлетя върху им, принуди ги да отстъпят и да се върнат в Голямата галерия.

— Затворете! — изкрещя той на настоятелката на вълчиците.

С окървавена от раната ръка, тя хлопна вратата след Ла Фарг. Така го осъждаше да победи или да умре, но най-важното беше да защитят голямата камбана.

* * *

Вътре в „Парижката Света Богородица“ сред яростното меле, което противопоставяше драки и Черни гвардейци край Червената порта, Марсиак се нахвърли върху Керес Карн в момента, когато той, със злокобна радост, изваждаше острието си от тялото на Лепра. Гасконецът атакува неудържимо, с удвоена сила, принуди червения драк да се отбранява и да отстъпи. Но Карн се съвзе и без да постигне някакво предимство, престана да се огъва под яростния щурм на противника си.

Завърза се ожесточен дуел.

Всички атаки биваха отбивани. Финтовете не успяваха да постигнат целта си. Червеният драк умееше да се бие и запазваше хладнокръвие. Фехтоваше се ефикасно и без украшения, сякаш се намираше на бойното поле. Стегнат, концентриран, Марсиак разбра, че врагът му е равностоен. Тогава той си помисли за Лепра и сдържайки се да не го заслепи злобата, придоби сякаш нови сили. Ръката му стана оръжие на отмъщението. Ударите му бяха мощни, точни, страховити. Скоро усети, че китката на драка отслабва и рапирата трепери в дланта му. Карн започна да изпитва безпокойство. Поиска да извика помощ, но сражението беше отвело двамата противници насред деамбулатория, далеч от основната схватка. Червеният драк вече само се защитаваше. Жестовете му ставаха все по-припрени, все по-колебливи, а гасконецът действаше страшно ефикасно.

Най-после Марсиак осъзна, че моментът е дошъл.

Кръстоса рапира с тази на врага си, успя да я избие от ръката му и ловко насочи острието си под брадичката на разоръжения драк. След това се втренчи в очите на победения и извивайки рязко рамото си напред, заби два пръста стомана в гърлото му. Керес Карн отметна главата си назад, залитна и протегна ръце към раната, от която извираше гъста и обилна кръв.

Гасконецът го гледаше как пада и умира.

* * *

Ла Фарг веднага осъзна положението: то не беше благоприятно за него. Драките бяха завладели Голямата галерия, а шепа Черни гвардейци се бяха оттеглили в северната кула. Вече нямаше никой край южната кула, освен няколко трупа и той.

Капитанът на Остриетата застана готов за бой, с гръб към вратата, решен да продаде много скъпо своята кожа. Хвана дръжката на рапирата си с две ръце. Изгледа страховито драките, които бавно приближаваха към него. Пое дълбоко дъх.

Изпусна го и нададе боен вик.

Нанесе на първия драк жесток удар с рамо, халоса втория с предпазителя на рапирата под брадичката, стовари оръжието си върху нечий череп отдясно, върху нечие рамо отляво, промуши нечий корем пред себе си. Свари противниците си неподготвени, но скоро те се съвзеха. Трябваше да отбива атаки, получи рана в ръката, макар да не я усещаше, халосаха го по главата и едва не го смазаха. Отстъпи, същевременно нанесе два удара и очисти двама, почувства болка в бедрото и нещо като изгаряне отстрани. Отстъпи още, размахвайки рапирата, блъсна се с гръб о вратата на кулата и осъзна, че няма да издържи още дълго. Все пак тръгна напред, изтощен, но здраво стъпил на нозете си, с блестящи очи и с лице, осеяно с капки кръв.

1 ... 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)