![Драконът на Арканите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/7/6/drakont-na-arkanite-bg-download.jpg)
Драконът на Арканите [bg]
- Автор: Певель Пьер
- Серия: Остриетата на Кардинала #3
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: „Litus“
- ISBN: 978-619-209-010-4
- Переводчик: Георги Цанков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Драконът на Арканите [bg]». Краткое содержание книги:
Бяха пияни, възбудени от пожарищата, раздразнени от звъна на голямата камбана, екзалтирани от гледката, която им предлагаше летящият в небесата черен дракон. Повечето от тях бяха изпаднали в лудост, предизвикана от виното на Арканите и от отровата, която беше пуснала в него Магьосницата, следвайки плановете на Ересиарха. Наистина, временна лудост. Но лудост, която ги заслепяваше, будеше у тях войнствена дързост, караше ги да дирят вкуса на кръвта. Подтикваше ги да убиват и да рушат, да проявяват чудовищна жестокост, за да задоволят инстинктите си. Размахваха оръжия и факли, надаваха бойни крясъци, кискаха се дивашки.
В обителта „Света Богородица“ подпалването на първите къщи по улица „Каноничен съвет“ започваше, когато Марсиак погледна навън.
Алесандра пъхна възглавница под главата на Валомбър. Седнала на земята до дракона в малката тайна стаичка, тя чу, че гасконецът тича по стълбите, и се надигна обезпокоена.
— Какво става?
— Трябва да бягаме. Елате.
— Защо.
— Драките нападат. Пристигат от Люспестия квартал и плячкосват. След няколко минути ще разбият вратата.
— Драките нападат ли? Но това не е възможно!
— Помъчете се да ги спрете. Хайде, идвайте!
Той се опита насила да я хване за ръката, но тя не му позволи.
— Не можем да изоставим Валомбър тук.
— Нямаме избор, Алесандра!
— Аз няма да го изоставя!
— Алесандра!
— Оставам!
Марсиак изруга, но предпочете да не размишлява за упорството на жените, достойни да бъдат обичани. Трябваше бързо да вземе правилно решение. Наистина можеха да се затворят тримата тук и да се молят драките да не открият скривалището. Но щом той и Италианката успяха, защо трябваше да подценяват драките? Независимо че грабителите не биха имали търпение да търсят тайния механизъм, можеха просто да разрушат всичко. Крилатите драки, които се бяха опитали да убият Валомбър, не разполагаха с време и не биваше да вдигат много шум, за да не привлекат вниманието на съседите. Драките, които сега пристигаха, бяха с развързани ръце за действие.
— Добре — отстъпи гасконецът. — Останете тук. Ще сторя всичко възможно.
— Напускате ли ни?
— Налага се.
Той се качи на партера, махна с ръка за сбогом на Алесандра, затвори първо желязната врата, а след това премести и дървената ламперия.
Зад стъклата на прозорците танцуваха факли.
Марсиак хвана здраво един голям и тежък гардероб в коридора, с огромно усилие го премести и го разположи пред стената със скривалището. Трябваше да го обърне на обратно, преди да го остави на мястото му, а по вратата вече кънтяха ритници. Задъхан, изпотен, той най-после постигна целта си и успя дори да се убеди какво е сторил: Алесандра и Валомбър не рискуваха нищо, освен ако на някого не му хрумнеше да премести този гардероб.
Марсиак побягна през градината в момента, когато входната врата стана на трески.
Той прескочи някаква стена, озова се насред малка уличка, излезе на улица „Канониса“8 и видя хора, които бягат към „Парижката Света Богородица“. Драките разбиваха вратите на последните домове на улица „Каноничен съвет“. Изхвърлени през прозорците тела лежаха в локви кръв върху паветата. Мъже, жени, деца, свещеници — никой не беше пожален. Скоро щеше да дойде редът и на малката уличка „Църковен псалт“.
Марсиак знаеше, че не може да стори нищо особено, освен да подканя изоставащите и да подтиква всички да се спасяват. Имаше люде, които не напускаха домовете си, защото ги беше страх от Архай и не подозираха, че ги заплашва нова опасност. Гасконецът започна да удря по вратите, по прозорците, викаше с пълно гърло, но това беше напразно, тъй като голямата камбана на катедралата го заглушаваше, а след нея хиляди камбани в Париж биеха тревожно. Побеснял от безсилие, той сякаш долови някакво движение зад прозореца на близката къща, разби вратата с ритник, влезе и започна да крещи.
Под стълбището се открехна малка вратичка и един изплашен мъж промуши глава в пролуката.
— Трябва да тръгвате, господине! — рече му Марсиак. — Тук не сте на сигурно място!
— Но…
— Сам ли сте?
— Не. С жена ми… и… с децата. В мазето са.
— Да побързат, иначе всички ще умрете тук! — разпореди се гасконецът. — И аз с вас — добави той тихо, като на себе си.
8
Канониса — жена, която живее в манастир, без да се е покалугерила.