![Драконът на Арканите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/7/6/drakont-na-arkanite-bg-download.jpg)
Драконът на Арканите [bg]
- Автор: Певель Пьер
- Серия: Остриетата на Кардинала #3
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: „Litus“
- ISBN: 978-619-209-010-4
- Переводчик: Георги Цанков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Драконът на Арканите [bg]». Краткое содержание книги:
Когато се върна, мъжът носеше тригодишно момченце и държеше за ръка момиченце. Съпругата му го следваше. Беше в напреднала бременност, ходеше трудно, болеше я. Марсиак ѝ помогна да премине през ниската врата.
Шум от счупено стъкло долетя от кухнята, от страна на градината.
— Какво е това? — разтревожено попита жената.
— Бързо! — тихо я подкани гасконецът.
Но момиченцето се разплака: сив драк мародер се появи в стаята.
— Бягайте! — изкрещя Марсиак. — Към „Парижката Света Богородица“! Бягайте!
Той измъкна рапирата си и застана готов за бой, докато семейството с двете деца пое по улицата.
Сивият драк също извади оръжието си, а към него веднага се присъедини и друг драк — той беше черен, с рапира в ръка. Двамата започнаха да се приближават. Марсиак отстъпи и преобърна някаква маса, която му пречеше. Черният драк се кикотеше неудържимо, а в мрака очите му светеха безумно. Сивият драк вървеше малко несигурно, но се държеше. С ритник Марсиак изхвърли табуретка към черния драк, който ловко избегна удара и още по-силно се разхили. Драките се раздалечиха един от друг с намерението да принудят противника си да се сражава на два фронта. Щом видя това, на лицето на гасконеца се изписа сериозно безпокойство. Като че ли започна да размахва рапирата си колебливо и сивият драк го изгледа с презрение и превъзходство…
Това продължи, докато Марсиак изви лявата ръка зад гърба си, изведнъж измъкна пистолет и стреля. Сивият драк падна като кютюк, улучен право в челото. Изумен, черният драк реагира много късно: гасконецът вече беше скочил пъргаво напред и заби острието си в сърцето му.
Марсиак извади рапирата си, изправи се и погледна към двата трупа.
Прояви се като вероломен, но ефикасен противник.
Без повече да разсъждава, излезе на прага и видя, че Черните гвардейци заемат позиции по улицата, докато други бойци охраняваха бягащите, помагаха на тези, които се затрудняваха, носеха онези, които вече не можеха да ходят. Появиха се точно навреме: драките стигнаха до улица „Канониса“ и бяха принудени да отстъпят заради димящите пушкала.
Марсиак разпозна офицера, който командваше гвардейците.
— Лепра!
— Марсиак!
Двамата мъже се прегърнаха.
Рейно беше поверил на Лепра охраната на вратата при северната фасада на катедралата: Портала на обителта. Когато разбра какво става в свещеническия квартал, мускетарят реши да помогне на онези, които все още можеха да бъдат спасени.
— Къде е Ла Фарг? — запита гасконецът.
— В „Парижката Света Богородица“.
— Но какво става?
— Шатленките се молят, благодарение на тях голямата камбана на катедралата държи Архай на разстояние. Не ме питай повече, нищо не разбирам от тези неща… Ами Италианката?
Марсиак не успя да отговори.
Пристигаха други драки, водеше ги Керес Карн. Нито Лепра, нито Марсиак знаеха името му, но веднага познаха червения драк, който командваше нападението над замъка Марьой сюр И, когато Алесандра беше отвлечена.
Нямаше как това да е случайност.
Лепра даде заповед за отстъпление и гвардейците напуснаха малката уличка „Църковен псалт“. Вървяха бавно, тъй като не всички бегълци бяха успели да стигнат до катедралата. Но драките се втурнаха напред и започна жесток ръкопашен бой край „Парижката Света Богородица“. Гвардейците се връщаха към Портала на обителта, около който се блъскаха последните бегълци от свещеническия квартал. Дисциплинирани, смели, сражаващи се дръзко, Черните гвардейци се подредиха в полукръг пред портала и пропускаха само оцелелите.
След това дойде ред на ранените, на Марсиак и на онези, които го следваха; те вървяха един по един.
Накрая Лепра с неколцина смелчаци влязоха в катедралата, точно когато тежките крила на портала се затвориха след тях.
Започна обсадата на „Парижката Света Богородица“.
Летейки в мрака с мощни размахвания на крилете си, две оседлани виверни преминаваха над Париж. Над тях небето блестеше огромно, обсипано със звезди и спокойно под безразличния поглед на красивата кръгла луна. Отдолу градът изнемогваше от страх и от паника, от сцени на насилие, от щурмове към вратите на домовете, от сражения, в които не беше ясно кой с кого се бие, и от назряването на бунт. Навсякъде, където беше минал драконът, пламтяха огньове. Пожарищата се разрастваха, пламъците се издигаха шумно, като лакоми и яростни чудовища.
С галено от вятъра разранено лице, Ленкур яздеше своята виверна, опитвайки се да не се поддава на връхлетялото го чувство. Или по-скоро на всички чувства, които бушуваха у него: омраза, гняв, страх, желание за съпротива. Той стискаше здраво юздите на изпълненото с тревога животно и следваше Сен Люк, който се движеше напред, както го съпроводи и до „Пощенска служба Гаже“, откъдето мелезът нае двете виверни. След като направиха няколко тежки и непохватни крачки из двора, влечугите все пак успяха да полетят. Сега ги водеха към „Парижката Света Богородица“, звънът на чиято камбана будеше простора и предизвикваше силни вибрации, които проникваха в плътта на людете.