Драконът на Арканите [bg]
- Автор: Певель Пьер
- Серия: Остриетата на Кардинала #3
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: „Litus“
- ISBN: 978-619-209-010-4
- Переводчик: Георги Цанков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Драконът на Арканите [bg]». Краткое содержание книги:
Като изваян от мрамор, Сен Люк не изпускаше от очи кулите близнаци на свещената цитадела.
„Там се разиграва всичко“, беше казал той на Ленкур.
Всичко.
Смъртнобледен, превит, с развети над раменете му дълги коси, той държеше ранената си страна с ръка, докато блясъците от големите клади се отразяваха в стъклата на очилата му.
Ла Фарг и майка Беатрис д’Осен се качиха на върха на южната кула на „Парижката Света Богородица“ — там се намираше огромната камбана, която бавно, тържествено и равномерно продължаваше да бие тревожно.
От изложената на ветровете тераса на седемдесет метра над земята те виждаха бандите, които напускаха Люспестия квартал и извършваха вандалски грабежи от кея „Сен Пол“ на десния бряг до кея „Турнел“ на левия бряг, както и в квартала на обителта „Света Богородица“. Настоятелката на вълчиците изпроводи вестители да вдигнат под тревога Лувъра, Бастилията и Арсенала, където бяха разположени войските. Но дори и онези, които не бяха пратени да гасят пожарите, се намесиха много късно. В този час драките не срещаха никаква съпротива и безнаказано извършваха ужасните си престъпления, тероризирайки беззащитното население. Свещеническият квартал беше плячкосан и целият гореше, а останалата част от остров Сите също беше под заплаха. Под командването на Рейно д’Омбрьоз отрядът на Черните гвардейци се подготвяше да защитава пространството около „Парижката Света Богородица“. Порталът на обителта вече беше претърпял една атака.
— Нищо няма да ни бъде спестено — рече майка Д’Осен. — Едва успяхме да отблъснем Архай, и ето че от Люспестия квартал плъзнаха мародери. Скоро ще трябва да браним „Парижката Света Богородица“.
Големият черен дракон беше далече: широките кръгове, които описваше в небето, го държаха на разстояние от камбанарията на катедралата, но той не се беше предал.
Напротив, явно изчакваше.
— Бунтовете избухнаха в подходящия момент, наистина отбеляза Ла Фарг. — Не зная как, но Арканите са ги провокирали. Впрочем драките, които атакуваха портала на Обителта и които продължават да ни обсаждат, тези драки са дисциплинирани наемници, те очевидно се подчиняват на нечии заповеди.
— Наредено им е на всяка цена да осуетят ритуала, който се извършва в „Парижката Света Богородица“. Без него камбаната ще звъни напразно.
— Така е, да — отговори капитанът на Остриетата и се обърна. — Може би трябва да преместите някои от гвардейците, които защитават площада и… Внимавайте!
Ла Фарг се хвърли и прикова майка Д’Осен към земята, а един крилат драк едва не я прониза, но рапирата му се заби в празното пространство. Докато ставаха и вадеха оръжията си, петима драки се появиха на терасата с рапири в ръце и прибраха кожените си криле.
Опрели гърбове, Ла Фарг и настоятелката на вълчиците чакаха готови за бой.
— Искат да се доберат до камбанарията — рече шатленката. — Ако камбаната престане да звъни…
Крилатите драки се хвърлиха на щурм.
В „Парижката Света Богородица“, след като затвориха обсадения Портал на обителта, Черните гвардейци побързаха да преведат бегълците от свещеническия квартал през напречната галерия и да ги изведат през портала „Сент Етиен“ за да им подсигурят убежище в съседния епископски дворец. Някои пожелаха да останат под двойната защита на катедралата и на Сестрите на Сен Жорж, но гвардейците бяха непреклонни: трябваше, доколкото беше възможно, да осигурят спокойствие на молещите се шатленки. Приклекнали в хора на църквата зад главния олтар, те не преставаха да отправят молитвите си с часове, а шепотът им изпълваше със странна мелодия празния огромен кораб. Бяха толкова пламенни, че сякаш въздухът трептеше, а в пространството се носеше и ехото на бавния и тържествен звън на голямата камбана. Сестрите изчерпваха докрай силите си — дотолкова, че някои от тях падаха в безсъзнание и трябваше да бъдат отнасяни.
Но скоро се връщаха.
Докато се молеха и докато камбаната на „Парижката Света Богородица“ звънеше, Архай щеше да остане далеч от Париж.