Драконът на Арканите [bg]
- Автор: Певель Пьер
- Серия: Остриетата на Кардинала #3
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: „Litus“
- ISBN: 978-619-209-010-4
- Переводчик: Георги Цанков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Драконът на Арканите [bg]». Краткое содержание книги:
Беше готов за края.
Обаче драките се разколебаха. Поражението не настъпи.
Тогава Ла Фарг разбра, че Черните гвардейци са установили надмощие в „Парижката Света Богородица“. Влечугите се изплашиха и не знаеха какво да правят. Вече не се водеха боеве на площада. Крилатите драки се спуснаха от Галерията на Девата, подкрепление пристигаше и от северната кула. Отекваха пистолетни изстрели — стреляха по изпълнените с колебание драки в Голямата галерия. Убедиха се, че единственото им спасение е бягството, и тези, които можаха, се хвърлиха в бездната с разперени криле. Останалите падаха под куршумите или пронизани от рапирите на гвардейците, които си възвърнаха контрола над пространството.
Убеден в победата, Ла Фарг се промъкна до вратата, която така добре бе защитавал, и седна на земята, останал без сили, с наведена глава и с длани на коленете.
Скоро някой се приближи към него.
— Щастлив съм, че ви виждам отново, капитане.
Беше Ленкур, с разранено лице и с кървава рапира в ръката. Още по-учудващо, точно зад него се оказа Сен Люк, който обръщаше по гръб труповете на драките и забиваше рапирата си в сърцата им. Яздейки наетите от „Пощенска служба Гаже“ виверни, те бяха кацнали върху северната кула на катедралата и я бяха защитавали, докато започна победоносната атака на гвардейците на Сен Жорж.
Като прие подадената му от младежа ръка, Ла Фарг стана и лицето му се разкриви от болка.
— Ранен ли сте, капитане?
— Нищо сериозно. Жал ми е да ви гледам, Ленкур.
— Маликорн ми извъртя жесток номер. Ако го нямаше Сен Люк, в този момент щях да бъда мъртъв или щях да се моля да умра.
Ла Фарг се обърна към мелеза, който го погледна. Размениха знаци с глава. Единият искаше да каже: „Благодаря, че сте тук.“ Другият отговори: „За нищо.“
— Какво ще разпоредите, капитане?
Внезапно съвсем наблизо Архай изръмжа.
Марсиак се върна при Червената порта, около която земята беше покрита с трупове. След като победоносно защити площада пред „Парижката Света Богородица“, Рейно влезе вътре. Това му откри възможност да изпрати част от отряда по кулите, зае се да прочисти галериите и заедно с неколцина храбреци да окаже помощ на защитниците на Червената порта. Драките на Карн бяха победени и отблъснати, макар че експлозията и настъплението им постигнаха очаквания резултат: прекъснаха молитвите на шатленките, събрали се в хора и опитващи се да изпълнят ритуала, благодарение на който голямата камбана на катедралата щеше да отблъсне Архай.
Победата беше горчива и предвещаваше вероятен погром.
Но Марсиак не го беше грижа за това.
Приклекна, повдигна леко главата на Лепра, който отвори клепачи.
— Това… това не боли чак толкова… колкото съм свикнал — рече мускетарят със слаб и отчаян глас. — Много… Много е сериозно, нали?
Гасконецът не можа да му отговори нищо.
Като отмести напластените с пот и с кръв коси, които падаха над очите на приятеля му, той кимна и се опита да се усмихне.
— Дракон!
Когато прозвуча този вик, не всички успяха да залегнат. Преминавайки като вихър между кулите близнаци на „Парижката Света Богородица“, Архай избълва огън срещу Голямата галерия и изненада няколко Черни гвардейци, които пламнаха като факли и с вопли потънаха в бездната.
— По дяволите! — изруга Ла Фарг. — Какво става?…
Той се надигна и не можейки да повярва на очите си, се взря в дракона, който правеше кръгови движения над остров Сите. Камбаната продължаваше да звъни, но вече не го плашеше. Очевидно магията на шатленките беше престанала да действа.
Това означаваше, че катедралата е обречена.
— Влизайте вътре! — разпореди се капитанът на Остриетата. — Влизайте вътре.
Архай вече се връщаше.
Отнасяйки ранените, гвардейците се разположиха в кулите. Ла Фарг, Ленкур и Сен Люк сториха същото. Мелезът затвори вратата в момента, когато, сякаш увиснал във въздуха и размахвайки бавно криле пред Голямата галерия, драконът изригна жарава, така че превърна в прах труповете и разяде като с киселина камъка.
След това Архай полетя отново.
Последните защитници на „Парижката Света Богородица“ се събраха в кораба около майка Беатрис д’Осен. Бяха само двайсетина, включително и Остриетата, а повечето от тях бяха ранени. Всичките бяха изтощени. Бяха се сражавали, бяха страдали, бяха видели как падат другарите им по оръжие, и предчувстваха, че всичко е било напразно.
Престанаха да се съмняват, когато камбаната спря да звъни. Архай триумфираше.