Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Драконът на Арканите [bg]
Драконът на Арканите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Драконът на Арканите [bg]

Электронная книга - «Драконът на Арканите [bg]». Краткое содержание книги:

Пиер Певел е един от най-изтъкнатите и обичани представители на френското фентъзи. Отначало работи като сценарист и журналист и подписва романите си с псевдонима Пиер Жак. Става известен с трилогията „Сенките на Вилщад“, публикувана през 2001 г., а следващата година печели Голямата награда за фантастика. За своите романи е получил най-големите награди, присъждани в този жанр: „Имажинал“ (2005), Наградата на гимназистите „Имажинал“ (2009) и „Дейвид Гемел“ (2010) за трилогията „Остриетата на Кардинала“, преведена в над десет страни, включително във Великобритания и САЩ. Бандитските приключения продължават! Перфектна книга за феновете на Тримата мускетари… Това е Париж през 1633 г. Това е един свят, атакуван от дракони. Кардинал Ришельо е нащрек за най-голямата опасност, с която той (или Франция) се е сблъсквал. Тайно общество, известно като Черния Нокът заговорничи и плете тъмни интриги. Вече са нанесли не един, а два удара, и с третия ще осъществят своя план. Освен ако не се намесят Остриетата на Кардинала — само те могат да ги спрат. Готови са отново да рискуват живота си за короната. Този път въпросът не е дали ще им се наложи… а в това дали ще оцелеят. Кои са Арканите и кой е техният дракон? Какво тайно защитават монахините с толкова усилия, и ако древен дракон заплашва Париж, Остриетата имат ли шанс срещу него?… И в тази книга, верен на стила си, Певел описва Париж с изключителна образност, която те превежда почти физически из града. Цялата книга е оформена като целенасочен завършек на поредицата с отявлен финал. И все пак — дали драконите няма да се появят отново?
1 ... 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120
Перейти на страницу:

Беше готов за края.

Обаче драките се разколебаха. Поражението не настъпи.

Тогава Ла Фарг разбра, че Черните гвардейци са установили надмощие в „Парижката Света Богородица“. Влечугите се изплашиха и не знаеха какво да правят. Вече не се водеха боеве на площада. Крилатите драки се спуснаха от Галерията на Девата, подкрепление пристигаше и от северната кула. Отекваха пистолетни изстрели — стреляха по изпълнените с колебание драки в Голямата галерия. Убедиха се, че единственото им спасение е бягството, и тези, които можаха, се хвърлиха в бездната с разперени криле. Останалите падаха под куршумите или пронизани от рапирите на гвардейците, които си възвърнаха контрола над пространството.

Убеден в победата, Ла Фарг се промъкна до вратата, която така добре бе защитавал, и седна на земята, останал без сили, с наведена глава и с длани на коленете.

Скоро някой се приближи към него.

— Щастлив съм, че ви виждам отново, капитане.

Беше Ленкур, с разранено лице и с кървава рапира в ръката. Още по-учудващо, точно зад него се оказа Сен Люк, който обръщаше по гръб труповете на драките и забиваше рапирата си в сърцата им. Яздейки наетите от „Пощенска служба Гаже“ виверни, те бяха кацнали върху северната кула на катедралата и я бяха защитавали, докато започна победоносната атака на гвардейците на Сен Жорж.

Като прие подадената му от младежа ръка, Ла Фарг стана и лицето му се разкриви от болка.

— Ранен ли сте, капитане?

— Нищо сериозно. Жал ми е да ви гледам, Ленкур.

— Маликорн ми извъртя жесток номер. Ако го нямаше Сен Люк, в този момент щях да бъда мъртъв или щях да се моля да умра.

Ла Фарг се обърна към мелеза, който го погледна. Размениха знаци с глава. Единият искаше да каже: „Благодаря, че сте тук.“ Другият отговори: „За нищо.“

— Какво ще разпоредите, капитане?

Внезапно съвсем наблизо Архай изръмжа.

* * *

Марсиак се върна при Червената порта, около която земята беше покрита с трупове. След като победоносно защити площада пред „Парижката Света Богородица“, Рейно влезе вътре. Това му откри възможност да изпрати част от отряда по кулите, зае се да прочисти галериите и заедно с неколцина храбреци да окаже помощ на защитниците на Червената порта. Драките на Карн бяха победени и отблъснати, макар че експлозията и настъплението им постигнаха очаквания резултат: прекъснаха молитвите на шатленките, събрали се в хора и опитващи се да изпълнят ритуала, благодарение на който голямата камбана на катедралата щеше да отблъсне Архай.

Победата беше горчива и предвещаваше вероятен погром.

Но Марсиак не го беше грижа за това.

Приклекна, повдигна леко главата на Лепра, който отвори клепачи.

— Това… това не боли чак толкова… колкото съм свикнал — рече мускетарят със слаб и отчаян глас. — Много… Много е сериозно, нали?

Гасконецът не можа да му отговори нищо.

Като отмести напластените с пот и с кръв коси, които падаха над очите на приятеля му, той кимна и се опита да се усмихне.

* * *

— Дракон!

Когато прозвуча този вик, не всички успяха да залегнат. Преминавайки като вихър между кулите близнаци на „Парижката Света Богородица“, Архай избълва огън срещу Голямата галерия и изненада няколко Черни гвардейци, които пламнаха като факли и с вопли потънаха в бездната.

— По дяволите! — изруга Ла Фарг. — Какво става?…

Той се надигна и не можейки да повярва на очите си, се взря в дракона, който правеше кръгови движения над остров Сите. Камбаната продължаваше да звъни, но вече не го плашеше. Очевидно магията на шатленките беше престанала да действа.

Това означаваше, че катедралата е обречена.

— Влизайте вътре! — разпореди се капитанът на Остриетата. — Влизайте вътре.

Архай вече се връщаше.

Отнасяйки ранените, гвардейците се разположиха в кулите. Ла Фарг, Ленкур и Сен Люк сториха същото. Мелезът затвори вратата в момента, когато, сякаш увиснал във въздуха и размахвайки бавно криле пред Голямата галерия, драконът изригна жарава, така че превърна в прах труповете и разяде като с киселина камъка.

След това Архай полетя отново.

* * *

Последните защитници на „Парижката Света Богородица“ се събраха в кораба около майка Беатрис д’Осен. Бяха само двайсетина, включително и Остриетата, а повечето от тях бяха ранени. Всичките бяха изтощени. Бяха се сражавали, бяха страдали, бяха видели как падат другарите им по оръжие, и предчувстваха, че всичко е било напразно.

Престанаха да се съмняват, когато камбаната спря да звъни. Архай триумфираше.

1 ... 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)