Драконите на сломеното слънце [bg]

— О, не — поклати глава Тас. — Трябва да има някаква грешка. Мрачните рицари бяха изтласкани от обединените сили на Портиос и Гилтас през годината на… Улп!

Джерард му запуши устата и пристегна превръзката така, че да не може да достигне възела.

— Продължавай да дрънкаш така и въобще няма да ми се налага да ти запушвам устата. Всички ще те смятат за откачен.

— Ако ми кажеш какво се е случило тук — заяви Тас, като дръпна превръзката, — няма да ми се налага да ти задавам въпроси.

Рицарят раздразнено върна превръзката на мястото й.

— Много добре — каза сърдито. — Мрачните рицари са завзели Квалинести по време на Войната на Хаоса и оттогава не са напускали — продължи, като затягаше възела двойно по-здраво. — Готвели се да влязат във война с драконесата, когато тя им предложила да сключат договор. Берил била достатъчно умна, за да разбере, че няма нужда от тази война. Рицарите щели да й бъдат от полза. Елфите плащат данъци, рицарите ги събират и дават процент — голям процент — на драконесата. Останалото задържат. Бизнесът им процъфтява. Бизнесът на дракона процъфтява. Само дето късметът на елфите е попривършил.

— Предполагам, че всичко това се е случило, преди да получа магнезия — обади се Тас, като за целта освободи едно ъгълче от превръзката.

Джерард дозатегна възела и допълни раздразнено:

— Правилната дума е „амнезия“, проклетнико. И си затваряй устата!

Той отново се метна на коня и двамата поеха към моста. Стражите вече бяха нащрек и ги очакваха, очевидно предупредени за приближаването им от дракона, понеже въобще не бяха изненадани да видят как двамата спътници изплуват от вечерните сенки. На бариерата стояха рицари, въоръжени с алебарди, но ги пресрещна елф, облечен в зелена ризница. Зад него идваше офицер от Ордена, който просто застана зад гърба му и се приготви да наблюдава ставащото.

Елфът ги изгледа — и особено кендера — с презрение.

— Елфическото кралство Квалинести е затворено за пътници по заповед на Гилтас, Говорител на Слънцето — произнесе на Общия език той. — Каква работа имате тук?

Джерард се усмихна, за да му даде да разбере, че е схванал шегата:

— Нося важни вести за наместник Медан — отговори и извади силно износен документ от черната си кожена ръкавица, който му подаде с отегчената въздишка на човек, вършил съвсем същото безброй много пъти.

Елфът дори не погледна документа, но го подаде на офицера зад себе си. Офицерът от своя страна потъна в задълбочено проучване. После огледа внимателно и Джерард.

Върна му документа, а Джерард го прибра обратно в ръкавицата.

— Каква работа имате с наместник Медан, капитане? — осведоми се офицерът.

— Имам нещо, което той иска, сър — отвърна Джерард и посочи с палец: — Този кендер.

Офицерът повдигна вежди.

— За какво пък му е на наместник Медан някакъв си кендер?