Драконите на изгубената звезда [bg]

Решиха нощно време да удвояват стражата, макар Мина да твърдеше, че от това няма никаква нужда. Не пожела да каже нищо повече, ала Галдар подозираше, че над съня им бдят онези, които вече нямат нужда от такъв. Последното не го успокояваше ни най-малко и нощем често се будеше от кошмари, в които навсякъде около него стояха стотици непознати и се взираха с очи, в които нямаше нищо друго, освен болка.

По време на похода Мина запазваше необичайно за нея мълчание. Водачката вървеше в челото на колоната, отказваше компания и не проговаряше никому, въпреки че на моменти Галдар съзираше как устните й се движат, сякаш разговаряше с някого. Щом все пак минотавърът се осмели да я попита кому говори, тя отвърна:

— На тях — и с широк жест обгърна нищото.

— На мъртвите ли, Мина? — поколеба се Галдар.

— На душите на мъртвите. Вече не са им нужни черупките, които някога са обитавали.

— Нима можеш да ги виждаш?

— Единият Бог ми дава тази сила.

— Но аз не мога.

— Бих могла да направя така, че да можеш, Галдар — каза му тя. — Но ще ти се стори неприятно и объркващо.

— Не, Мина, не, не искам да ги виждам — побърза да отговори минотавърът. — Колко… Колко от тях виждаш?

— Хиляди — отвърна тя. — Хиляди по хиляди по хиляди. Душите на всички умрели от Войната с Хаос насам, Галдар. Толкова много. А към тях всекидневно се присъединяват и още. Елфи, умрели в Силванести и Квалинести. Войници, загинали при обсадата на Санкшън, майки, губещи живота си при раждане, погубени от болест деца, старци, свършили тихо в леглата си — техните души се вливат в Нощлунд като огромна река. Призовани от Единия Бог, готови да изпълнят заповедите на Единия Бог.

— Каза от Войната с Хаос насам. Къде са душите отпреди това?

— Благословените души са се прехвърлили в следващите измерения. Прокълнатите са оставали тук, докато не научат уроците, които е трябвало да усвоят приживе. Чак тогава и те са заминавали. Старите богове дори са ги окуражавали да го сторят. Всъщност дори не са им оставяли голям избор и са пренебрегвали факта, че понякога душите искат да останат по-дълго, за да помогнат на живите с каквото могат. Единият Бог е провидял това и им е осигурил тази възможност, за да му служат. И те го правят, Галдар. И ще го правят.

Мина се вгледа в него с кехлибарените си очи.

— Ти не би искал да си отидеш, нали, Галдар?

— Не бих искал да си отида без теб, Мина — отговори той. — Това най-много ме плаши в смъртта. Че ще се наложи да те изоставя.