Драконите на изгубената звезда [bg]

— Ще поговоря с хората, капитане — отвърна Мина. — И вие двамата с Галдар също трябва да го направите. Покажете им със собственото си поведение, че не се страхувате.

— Въпреки че е точно обратното — измърмори минотавърът.

— Мъртвите няма да ви навредят. Заповядано им е да се съберат тук поради една-единствена причина. Единият Бог ги води. Те служат на Единия Бог, а чрез застъпничеството на Единия Бог, служат и на мен.

— Каква е тази причина, Мина? Все това повтаряш, но не казваш нищо по-ясно.

— Съвсем скоро ще разберете. Сега бъдете търпеливи и имайте вяра — каза тя. Кехлибарените очи охладняха и се втвърдиха.

Галдар и Самювал се спогледаха. Капитанът вече не се обръщаше страхливо наляво и надясно и не потриваше ръце, за да не я подразни допълнително.

— Колко време ще отсъстваш? — попита минотавърът.

— Ще дойдеш с мен в Кулата на чародея. След това ще отпътувам на север, за да разговарям с дракона, който управлява Палантас и когото всички познават под името Келендрос, но когото предпочитам да наричам Ские.

— Ские? Та той отдавна си е отишъл. Всички знаят, че си е поставил някаква странна цел и от известно време никой не го е виждал.

— Драконът се е върнал — каза Мина. — И ме чака, макар все още да не го знае.

— Чака, за да се хвърли върху теб — изсумтя капитанът. — Това не ти е някой от нашите сини, Мина. Този Ские е истински касапин. Поглъщал е драконите от собствения си вид, за да се сдобие със силата им, също както и Малистрикс.

— Не бива да ходиш сама, Мина — предупреди я напрегнато Галдар. — Вземи някой от нас със себе си.

— Ръката на Единия Бог свали от власт Циан Кръволок — напомни им сурово Мина. — И Ръката на Единия Бог ще унищожи Ские, ако драконът не пожелае да се подчини. Но той ще се подчини. Няма избор. Не би могъл да ми се противопостави… И вие ще ми се подчините — допълни тя. — Както и останалите мъже. — Гласът и погледът й омекнаха. — Не се страхувайте. Единият Бог възнаграждава подчинението. В гората ще бъдете в безопасност. Те ще се грижат за вас. Дори и през ум не би им минало да ви наранят. Продължаваме, Галдар. Трябва да побързаме. По широкия свят се случват много неща, а ние сме призовани.

— Ние сме призовани — измърмори минотавърът, след като Мина беше тръгнала напред през гъстата гора. — Очевидно винаги нещо ни призовава.

— Призовани към победа — отбеляза капитанът. — Призовани към слава. Аз лично нямам нищо против, а ти?

— Не и срещу тази част — призна Галдар.