Прокобата на Господаря Гад [bg]

Не намираше отговори. Не знаеше нищо освен страха, когато отрядът спря по пладне. Не му се искаше да слезе от гърба на Дура.

Не се доверяваше на земята, плашеше се от допира. Загуби нещо неотменно — вярата в земната твърд. Сляпата безмълвна пръст се беше превърнала в тъмна ръка, която злонравно търсеше да се вкопчи в него.

Въпреки всичко се принуди да стъпи… и усещането го прониза толкова остро, че всички нерви в тялото му изпищяха. Едва стоеше прав, докато Протал, Морам и Биринер се мъчеха да схванат какво е преживял. Не успяха — мъчението на жестокия досег спря в мига, когато той отскочи встрани.

Докато вечеряше, беше опарен отново. И когато си лягаше, за да скрие пръстена от луната, трепереше като в треска. Сутринта на шестия ден се надигна с посивяло лице и поглед на сакат. Преди да яхне Дура, злото го жегна за пореден път.

И пак по време на една от кратките почивки.

И пак щом отчаянието го подтикна да се смъкне от кобилата — поредния пирон в ковчега. Този път нервите му се разбунтуваха така, че той се стовари на земята. Лежа дълго, преди да овладее ръцете и краката си, а когато се изправи най-сетне, стъпваше тромаво и несигурно. „Колко съм жалък…“, пъшкаше беззвучно, но не му стигаше ярост да надмогне страха.

Угриженият Великан го попита защо не си сваля обувките. Томас се замисли, преди да си спомни, и промърмори:

— Те са част от мен… част от живота ми, какъвто трябва да бъде. Не са ми останали… много части от него. Освен това — добави немощно, — ако ги няма тези пристъпи, как ще ги разбере Протал?

— Не прави това заради нас — настоя Морам. — Как бихме могли да искаме подобно нещо от теб?

Но Томас само сви рамене и седна до огъня. Тази вечер не можеше да погледне храната, ала откъсна няколко плодчета от алиантата до бивака. Успокоиха го. Изяде цяла шепа и разсеяно пръсна семената наоколо, както го бе научила Лина, после се върна при огъня.

Когато другите се нахраниха, Морам се премести до него и без да го погледне, попита:

— С какво да ти помогнем? Да стъкмим ли носилка, за да нямаш допир със земята? Или има други начини? Дали някоя от историите на Сол по сърцето би облекчила душата ти? — Морам внезапно изви глава и Томас видя изписаното на лицето му съчувствие. — Съзирам болката ти, Надвладетелю.

Томас наведе глава, за да избегне погледа му и напъха лявата си ръка още по-навътре в джоба. След малко промълви отнесено:

— Разкажи ми за Създателя.

— Ах… — въздъхна Владетелят. — Не знаем дали съществува Създател. Единственото ни знание за подобно същество се опира на най-смътните отгласи от най-древните ни предания. Познаваме Презиращия, но не и Създателя.