![Прокобата на Господаря Гад [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/4/6/prokobata-na-gospodarya-gad-bg-download.jpg)
Прокобата на Господаря Гад [bg]
- Автор: Дональдсон Стивен Ридер
- Серия: Първите Хроники на Томас Ковенант Неверника #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-412-3
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Прокобата на Господаря Гад [bg]». Краткое содержание книги:
„Книги като тази се появяват не по-често от два-три пъти в живота. Потресена съм от изумление. Наистина не се случва често“. Мариън Зимър Брадли
„Война и мир“ в жанра фентъзи“. Канзас Сити Стар
„Класическо фентъзи, в което са вплетени достатъчно съвременни елементи, които му придават допълнително измерение. Историята е изградена грижливо, стилът има величав замах, а въображението се отличава с рядко срещана дълбочина“. Клифърд Д. Саймък
Тръпката плъзна по цялото му тяло. Вечерта щеше да им покаже донякъде каква е мощта на Лигоча. Ако Пещерната твар можеше да окървави и пълната луна, Владетелите би трябвало да признаят, че не знаят къде е пределът на силите му. А такава мощ несъмнено събираше армии и беше почти сигурно, че вече разпраща банди да задоволят жаждата на Лигоча за опустошение. Значи и отрядът щеше да си пробива път с бой. Томас си спомни изтръпнал кратката среща с Лигоча в пещерата на Кайрил Трендор и подобно на своите спътници се поддаде на невеселото очакване какво ще разкрие нощта.
Само Вариол и Тамаранта не изглеждаха засегнати от общото настроение. Старицата като че яздеше в полудрямка и се доверяваше на ранихина да я задържи на гърба си. Съпругът й пък седеше изправен, хванал здраво юздите, устните му обаче бяха отпуснати, погледът — отнесен. Имаха твърде крехък вид и на Томас му се струваше, че вижда колко трошливи са костите им. И все пак единствени те оставаха безметежни в преддверието на нощта… или не разбираха какво предстои.
Ездачите спряха за нощувка още преди здрач и разположиха бивака си на северния склон на каменист хълм, където поне бяха на завет от упорития югозападен вятър. Въздухът изстина сякаш зимата се завръщаше, а повеите смразяваха и сърцата на пътниците. Някои Ратници мълчаливо нахраниха и разтриха конете, докато други приготвиха скромна вечеря над огън, който Биринер стъкми с една от факлите си и събрани клонки от храстите наоколо. Ранихините се понесоха в галоп нанякъде, за да прекарат нощта в своя загадъчна игра или ритуал. Другите коне бяха вързани, стражите бдяха около бивака, а останалите се сгушиха около огъня, увити в наметалата си. С изцеждането на слънчевите лъчи от небето студеният вятър се засили.
Томас откри, че му липсват дружеските разговори, с които беше започнал денят, но не можеше сам да запълни липсата. Наложи се да чака, накрая Върховният владетел Протал се изправи, за да уталожи общите страхове.
Опрял здраво жезъла си в земята, той запя думите от вечернята във Весел камък. Морам веднага го подкрепи с гласа си, присъединиха се Вариол и Тамаранта, скоро и всички Ратници от еомана се изправиха и добавиха мощта на гърлата си към песента.
Щом млъкнаха, те пак насядаха по земята и подхванаха тихи разговори, като че се нуждаеха само от този химн, за да си възвърнат смелостта.
Томас не отделяше поглед от свитите си юмруци, но позна кога е изгряла луната — почувства ясно внезапното смръзване наоколо, щом хоризонтът замъждука в алено. Спътниците му дишаха тежко, червенината промени оттенъка дори на пламъците на лагерния огън. Той обаче впиваше поглед надолу, все едно изучаваше с любопитство побелелите кокалчета на юмруците си.
После чу измъчения шепот на Морам:
— Меленкурион…
Вече знаеше, че цялата луна е оцветена в червено, напълно осквернена — кървав кръг, сякаш нож е разпорил гърдите на нощното небе, за да се забие в сърцето. Струваше му се, че усеща докосването на тази светлина и бузата му трепна от погнуса.
Миг по-късно се чу далечен вой като вопъл на възмущение. Против волята си Томас огледа почервенялата равнина. Никой наоколо не помръдна, може би вопълът беше прозвучал от гърлото на животно. Той се озърна към поруганото нощно светило и пак сведе поглед.
И видя с ужас, че лунните лъчи бяха направили пръстена червеникав, все едно металът е бил потопен в кръв. Сребристият оттенък сякаш се мъчеше да пробие през аленото, но кървавата светлина се просмукваше навътре и покваряваше бялото злато.
Прозря по интуиция и се изправи със скок, изпънат и скован, сякаш луната го беше издърпала.
Зад него Банор каза:
— Не се бой, Надвладетелю. Ранихините ще ни предупредят, ако вълците станат опасни.
Томас се озърна — стражът протягаше ръка да го възпре, за да не беснее.
— Не ме пипай! — процеди Томас.
Отскочи рязко и за миг, докато сърцето му се бореше с кръвта, гледаше как алената луна придава на лицето на Банор вида на изстиваща лава. После гнусното усещане за зло избухна под краката му и той отскочи към огъня.
Но преди да докосне земята, успя да се метне напред, забравил всичко освен неистовия животински стремеж да избегне посегателството. Търкулна се и краката му размятаха горящите клони.