Зовът на барабана [bg]

Сержантът беше започнал да закопчава бавно куртката си, без да сваля очи от Джейми.

— Чух, че дошъл някакъв на име Фрейзър, да смуче кръвта на господарката Камерън в Ривър Рън — рече той и неприятно изви устни. — Значи си бил ти, а?

Предпазливостта в очите на Джейми се превърна в ледниково синьо, макар че устните му останаха извити в приятна усмивка.

— Господарката Камерън е моя родственица. И съм дошъл от нейно име.

Сержантът наклони назад глава и се почеса по гърлото. Там, сред тлъстата бледа плът, имаше дълбока зачервена гънка, сякаш някой неуспешно се бе опитал да го удуши с гарота.

— Твоя родственица. Е, лесно е да се каже, нали? Дамата е сляпа като прилеп, доколкото знам. Няма съпруг, няма синове; лесна жертва за мошеник, който се представя за роднина. — Сержантът наведе глава и ми се ухили, напълно възвърнал самообладанието си.

— А това сигурно е женичката ти, а? — Това беше просто злобен, случаен изстрел, той почти не ме погледна.

— Това е съпругата ми, госпожа Фрейзър.

Виждах как двата сковани пръста на дясната ръка на Джейми потрепнаха отново до полите на жакета, единствения външен признак за чувствата му. Наклони глава леко назад и изви вежди, като разглеждаше сержанта с безстрастен интерес.

— А вие кой сте всъщност, сър? Моля за извинение за несъвършената ми памет, но признавам, че не мога да ви различа от брат ви.

Сержантът спря като прострелян, тъкмо беше посегнал да завърже шалчето си.

— Майната ти! — изрева той задавено. Лицето му беше станало опасно лилаво и аз си помислих, че трябва да внимава с кръвното си налягане. Но не му го казах.

Сержантът като че ли вече бе забелязал, че всички в кръчмата го гледат с голям интерес. Огледа се кръвнишки, грабна си шапката и излезе, като мина покрай мен така, че политнах назад.

Джейми ме хвана за ръката да ме задържи, после също се провря под трегера. Последвах го точно навреме, за да видя как вика след сержанта:

— Мърчисън! Трябва да говоря с вас!

Войникът се завъртя рязко, стиснал юмруци до полите на аления си жакет. Беше едър мъж, с широки гърди и рамене, и униформата му отиваше. Очите му светеха от злоба, но успя да се овладее.

— Да говориш ли? И за какво ще говориш с мен, господин Фрейзър?

— Ами за нещо, което влиза в задълженията ви, сержант — каза спокойно Джейми. Кимна към фургона, който бяхме оставили под едно дърво наблизо. — Докарахме ви труп.

За втори път лицето на сержанта стана безизразно. Той погледна към фургона; мухи и други насекоми се събираха вече на малки облачета и кръжаха лениво над каруцата.

— Ясно. — Той беше професионалист и въпреки че маниерите му останаха все така враждебни, червенината по лицето му избледня и стиснатите юмруци се отпуснаха.