![Боговете на войната [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/9/4/bogovete-na-vojnata-bg-download.jpg)
Боговете на войната [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Цезар #4
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-714-5
- Переводчик: Боряна Йотова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Боговете на войната [bg]». Краткое содержание книги:
И последните мъже от кохортата се качиха на пленената галера. Зад тях корабите горяха, пламъците се прехвърлиха и на сухите покриви на сградите по близкия бряг.
На светлината на факлите Юлий видя Панек — сочеше към пристанището и яростно крещеше. Стотици египтяни затичаха натам и Юлий разбра, че няма да има по-добра възможност.
— Строй се! — извика на Регул и Октавиан. — Излизаме.
Глава 28
Войниците на Александрия не носеха брони и шлемове — силното египетско слънце направо нажежаваше метала.
Юлий беше доволен, че е най-хладният момент от деня — слънцето тъкмо беше проблеснало на хоризонта и римските легиони можеха да се възползват от предимството си. Вратите на двореца се отвориха и Десети и Четвърти изхвръкнаха навън с вдигнати щитове, мечове и копия.
Втурнаха се през градините. Извънредните изреваха от гняв, като видяха труповете на конете си: вече бяха почернели от мухи.
Центурионите едва успяваха да удържат хората си. Римляните хвърлиха копията, а после редицата щитове достигна врага и започна ужасна сеч.
Римската броня беше жизненоважна. Където и да удареше армията на Птолемей, срещаше звъна на метал. Легионерите използваха шлемовете си, за да чупят с тях глави, наколенниците, за да трошат пищяли, и мечовете си, за да секат крайниците на врага. Докато бяха стояли в двореца, бе трябвало да понасят подигравките на хората на Птолемей. Сега беше дошло време да си върнат за обидите.
— Регул! Разшири фронта! — извика Юлий.
Четвърти легион забави главоломния си напредък сред египтяните и атаката разшири фронта си, все повече и повече мечове излизаха на предна линия. Юлий погледна назад към двореца и видя, че оттам продължават да излизат войници. Тръгна напред и когато силите на Птолемей се опитаха да контраатакуват, вдигна щита си срещу стрелите, твърдо решен да върви с легиона си.
До Регул един легионер падна със стрела в бедрото, но веднага се изправи и се опита да продължи. Раната му обаче бе тежка и опцият му го изпрати назад.
Слънцето се вдигаше и сякаш прицелваше лъчите си право в броните на римляните. Те започнаха да се задъхват. Линията им беше ограничена от тесните улици, но въпреки това те продължаваха да посичат и убиват, и да вървят през трупове.
За учудване на Юлий, гражданите също бяха наизлезли по улиците. Хиляди египтяни крещяха и виеха, много от тях размахваха оръжия и Юлий започна да обмисля дали да не отстъпи към двореца. Вярно, Десети и Четвърти размазваха войниците на Птолемей, но противникът все още ги превъзхождаше по брой.
Чу отдясно, откъм пристанището, предупредителния сигнал на роговете. Един вестоносец дотича толкова опръскан с кръв, че очите и зъбите му изглеждаха неестествено бели.
— Кохортата от пристанището се върна, господарю.
Юлий избърса смъдящата пот от очите си.
— А египтяните, които отидоха да ги спрат?
— Нито следа от тях, господарю.
За момент Юлий се замисли какво ли е станало с бойците, които Птолемей беше изпратил след римската кохорта на пристанището. Ако царят беше разбрал кой ги предвожда, вероятно щеше да изпрати много повече хора.
— Кажи на Брут да удари във фланг — заповяда Юлий. — Ако видят Птолемей, да го убият.
Съгледвачът отдаде чест и хукна.
Юлий се задъхваше. Колко време беше минало, откакто бяха започнали атаката? Не можеше да каже със сигурност. Стъпка по стъпка легионите му се придвижваха напред и сред бронзовите трупове на египтяните той виждаше мъже, които познаваше и с които се беше бил рамо до рамо от години. Скръцна със зъби и продължи напред.
Докато почернялата му от дим кохорта тичаше по улицата, Брут прокле слабата си дясна ръка. Чуваше шума на битката и за първи път през живота си не го приветства, нито изпита въодушевлението, което обикновено го обземаше. Клопката, която бяха направили на египтяните на пристанището, му беше показала слабостта му. Въпреки това римските ветерани бяха разбили врага, сякаш се упражняваха. Бяха връхлетели върху египтяните като вълци върху агнета и ги бяха изклали до крак.
Държеше меча непохватно — тежестта дърпаше все още слабото му рамо. Домиций го погледна, видя яда на лицето му и разбра причината.
— Дръж — извика и му хвърли кама.
Брут я улови с лявата си ръка. Би предпочел щит или сребърната си броня, но така поне щеше да може да напада. Първият му удар в битката на пристанището беше завършил с провал: можа само да одраска противника си и той щеше да го убие, ако Кир не му бе отсякъл китката.