Боговете на войната [bg]

Далече от светлините на пристанището луната следваше движението им в спокойната черна вода. Скалите, които пречеха на ветровете да разрушат Александрия, пропускаха само най-лекия ветрец и напредването беше болезнено бавно. Всички хвърляха погледи към огромния огън на фара на Фарос, чийто блясък предупреждаваше корабите отдалече. Пламъците осветяваха лицата им, телата им хвърляха дълги сенки на палубата.

— Пристанищният патрул! — чу се глас от мачтата.

Брут ги виждаше ясно, очертани от блясъка на фара: три галери, които идваха да им пресекат пътя. Зачуди се колко ли хора имат на борда, но и се зарадва на появата им, напълно наясно, че в противен случай ще му се наложи да плува по обратния път.

Галерите вече се приближаваха — но и четирите кораба наближаваха теснината между скалите. Юлий беше казал брадви или огън, но пробиването на дупки в здравите корпуси щеше да отнеме прекалено много време. Трябваше да е огън.

— Дайте ми фенер — викна Брут.

Първите два отвлечени кораба вече бяха стигнали тесния проток и се блъснаха един в друг. Легионерите бързо хвърлиха котвите.

Неговият кораб също опря със скърцане в тях. Галерите вече бяха съвсем близо.

На Брут му се дощя да има корвус, за да прехвърли легионерите върху тях. И изведнъж му хрумна нещо и той заповяда на хората си да свържат мостчетата за слизане в груба платформа. После ревна:

— Пали! — И лисна маслото от фенера си върху сухото дърво. Пламъците го облизаха, закатериха се по насмолените въжета.

От галерите се чуха гневни викове. След секунди корабът потрепери — първата го блъсна. Брут се разсмя на глас. Пристанищната стража вършеше работата им вместо тях.

Щом корабът започна да се накланя, Брут заповяда да вдигнат огромния импровизиран корвус и да го пуснат върху галерата, която вече опитваше да се отдръпне. Но не успя и легионерите нападнаха уплашената пристанищна стража.

Беше истинска касапница: на галерата имаше само трийсетина бойци — вързаните с вериги роби в трюма нямаше как да се присъединят към битката. Само след няколко удара на сърцето палубата беше в кръв, всички легионери бяха преминали на галерата и избутаха импровизирания корвус в морето.

Зад тях пламъците трещяха. Корабите потънаха бързо и за момент Брут се притесни да не би да потънат прекалено надолу и да може да се минава. Но мачтите останаха да стърчат: Клеопатра беше права — протокът не бе почистван от поколения и корабите понякога засядаха в него по време на отлив.

Другите две галери видяха съдбата на първата и се оттеглиха. Брут се усмихна — нямаше да му се наложи да плува.