Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Исторические приключения » Кръвта на боговете [bg]
Кръвта на боговете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Кръвта на боговете [bg]

Электронная книга - «Кръвта на боговете [bg]». Краткое содержание книги:

Отмъщението ще бъде жестоко! Петата и последна книга от завладяващата поредица Цезар на Кон Игълдън Юлий Цезар е убит. Народът е в траур. Великият герой на Рим е брутално убит от най-доверените си хора. Самозваните Освободители търсят спасение и амнистия от Сената, но са подценили един човек - Октавиан, осиновения син на Цезар, чието име ще остане в историята като Цезар Август. Съюзен с големия си съперник Марк Антоний, Октавиан няма да се спре пред нищо в стремежа да отмъсти на предателите на смъртта на баща си. Омразата му е насочена най-вече към Брут, приятеля от детинство и най-приближения човек на Цезар, а сега водач на заговорниците. Когато народът се изсипва по улиците на Рим, Освободителите трябва да посрещнат участта си. Някои бягат от града; други няма да се измъкнат от правосъдието на тълпата. Нито един от тях няма да умре от естествена смърт. И отмъщението ще настигне Брут на бойното поле при Филипи.
1 ... 111 112 113 114 115 116 117 118 119 ... 150
Перейти на страницу:

Известно време Ведий можеше само да гледа и да дава сиг­нали, за да държи флота си заедно, докато врагът го разсичаше. Противниковите галери до една бяха въоръжени с онези ужа­сяващи куки, а когато корабите се озоваваха плъгно един до друг, кучите синове минаваха през легионерите му като коса през пшеница. Беше видял четири вражески кораба да потъват след таран и хората му приветстваха с ликуващи викове всеки успешен удар, но Ведий знаеше, че самият гой е изгубил много повече. Дори сега, когато галерата му горе-долу можеше да се движи, гой виждаше, че много от корабите му са килнати, го­рят или просто се носят безпомощно по вълните с изпочупени гребла и осеяни с трупове палуби.

С присвити очи видя, че галерата на вражеския командващ обръща, разбутвайки трески и тела. Набра скорост в нова посо­ка и подобно на оса атакува един от корабите му, който се връ­щаше към него. Ведий изруга безсилно. Половината от греб­ците му бяха мъртви и не можеше да поддържа добро темпо, нито пък да развие достатъчно скорост за таран, способен да нанесе сериозни поражения. За първи път се замисли дали да не спаси колкото се може повече кораби и просто да побегне. Секст щеше да иска да научи за тези нови оръжия и тактики.

Отказа се да дава нова заповед, тъй като искаше първо да види колко от корабите му са оцелели. Доколкото можеше да прецени, все още имаше числено превъзходство и можеше да превърне катастрофата в победа, независимо на каква цена.

Щом видяха сигналите му, корабите загребаха към него от всички страни. Докато се връщаха, сърцето на Ведий се сви още повече. Галерите бяха очукани и разбити, бордовете им бяха оплискани в кръв или в тях зееха огромни отвори, през които можеше да види гребците, седнали само на една стъпка над морските вълни. Щяха да са късметлии, ако успеят да стиг­нат до брега. Забеляза само три останали невредими галери, чиито екипажи се взираха смаяно в другарите си, тепърва про­умявайки мащабите на поражението. Поклати глава. Знаеше, че хората му не са свикнали да губят, но това не променяше реалността. Малкият флот от четирийсет или петдесет кораба ги беше направил на пух и прах.

Двайсет и девет галери докретаха до неговата позиция, а междувременно вражеския] командир беше взел на абордаж една от гях. Ведий гледаше с надежда, докато не видя как от от­ворите за греблата забълва пушек и врагът продължи нататък, издирвайки поредната си цел. Освен това подаде нов сигнал и Ведий не можеше да го разчете. Пристигнаха още кораби и се построиха около флагмана. Присвил очи от яркото слънце, Ведий се опита да преброи вражеските съдове и резултатът не му хареса.

   - Менас! Преброй ги! Слънцето ми пречи да виждам.

Първият му помощник броеше на глас, макар че корабите непрекъснато меняха позициите си.

- Двайсет и три... двайсет и пет... двайсет и... осем. Мисля, че са толкова. Да заповядам ли атака?

Ведий затвори очи за момент, после ги разтърка. Не можеше да каже, че животът му е бил добър. Просто бе имал няколко добри дни, това бе всичко.

- Престани да мислиш като легионер, Менас. Време е да бягаме към убежищата си.

Менас кимна и каза:

- Разбрано.

Даде заповеди и очуканите галери загребаха на юг към Си­цилия.

Докато двата флота се построяваха. Меценат се взираше в далечината. Агрипа вече знаеше, че са изгубили само двайсет галери, макар резултатът все още да му тежеше като провал. Харпаксите му се бяха оказали смъртоносни и ефективни в сражението, а двата гарвана и опитните бойци бяха свършили останалото.

- Оттеглят се... натам каза Меценат.

Агрипа застана до него.

- На юг, натам е юг обясни той. В гласа му вече не се дола­вяше никаква гордост: беше толкова уморен, че едва говореше.

- Ще ги последваш ли? - попита Меценат.

- Налага се. Тръгнали са натам, накъдето искам да продъл­жа и аз. Нямам нищо против да ги преследвам още един ден и да ги изгоря. Вече не могат да ни избягат.

1 ... 111 112 113 114 115 116 117 118 119 ... 150
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)