Кръвта на боговете [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Цезар #5
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553829
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Кръвта на боговете [bg]». Краткое содержание книги:
Известно време Ведий можеше само да гледа и да дава сигнали, за да държи флота си заедно, докато врагът го разсичаше. Противниковите галери до една бяха въоръжени с онези ужасяващи куки, а когато корабите се озоваваха плъгно един до друг, кучите синове минаваха през легионерите му като коса през пшеница. Беше видял четири вражески кораба да потъват след таран и хората му приветстваха с ликуващи викове всеки успешен удар, но Ведий знаеше, че самият гой е изгубил много повече. Дори сега, когато галерата му горе-долу можеше да се движи, гой виждаше, че много от корабите му са килнати, горят или просто се носят безпомощно по вълните с изпочупени гребла и осеяни с трупове палуби.
С присвити очи видя, че галерата на вражеския командващ обръща, разбутвайки трески и тела. Набра скорост в нова посока и подобно на оса атакува един от корабите му, който се връщаше към него. Ведий изруга безсилно. Половината от гребците му бяха мъртви и не можеше да поддържа добро темпо, нито пък да развие достатъчно скорост за таран, способен да нанесе сериозни поражения. За първи път се замисли дали да не спаси колкото се може повече кораби и просто да побегне. Секст щеше да иска да научи за тези нови оръжия и тактики.
Отказа се да дава нова заповед, тъй като искаше първо да види колко от корабите му са оцелели. Доколкото можеше да прецени, все още имаше числено превъзходство и можеше да превърне катастрофата в победа, независимо на каква цена.
Щом видяха сигналите му, корабите загребаха към него от всички страни. Докато се връщаха, сърцето на Ведий се сви още повече. Галерите бяха очукани и разбити, бордовете им бяха оплискани в кръв или в тях зееха огромни отвори, през които можеше да види гребците, седнали само на една стъпка над морските вълни. Щяха да са късметлии, ако успеят да стигнат до брега. Забеляза само три останали невредими галери, чиито екипажи се взираха смаяно в другарите си, тепърва проумявайки мащабите на поражението. Поклати глава. Знаеше, че хората му не са свикнали да губят, но това не променяше реалността. Малкият флот от четирийсет или петдесет кораба ги беше направил на пух и прах.
Двайсет и девет галери докретаха до неговата позиция, а междувременно вражеския] командир беше взел на абордаж една от гях. Ведий гледаше с надежда, докато не видя как от отворите за греблата забълва пушек и врагът продължи нататък, издирвайки поредната си цел. Освен това подаде нов сигнал и Ведий не можеше да го разчете. Пристигнаха още кораби и се построиха около флагмана. Присвил очи от яркото слънце, Ведий се опита да преброи вражеските съдове и резултатът не му хареса.
- Менас! Преброй ги! Слънцето ми пречи да виждам.
Първият му помощник броеше на глас, макар че корабите непрекъснато меняха позициите си.
- Двайсет и три... двайсет и пет... двайсет и... осем. Мисля, че са толкова. Да заповядам ли атака?
Ведий затвори очи за момент, после ги разтърка. Не можеше да каже, че животът му е бил добър. Просто бе имал няколко добри дни, това бе всичко.
- Престани да мислиш като легионер, Менас. Време е да бягаме към убежищата си.
Менас кимна и каза:
- Разбрано.
Даде заповеди и очуканите галери загребаха на юг към Сицилия.
Докато двата флота се построяваха. Меценат се взираше в далечината. Агрипа вече знаеше, че са изгубили само двайсет галери, макар резултатът все още да му тежеше като провал. Харпаксите му се бяха оказали смъртоносни и ефективни в сражението, а двата гарвана и опитните бойци бяха свършили останалото.
- Оттеглят се... натам каза Меценат.
Агрипа застана до него.
- На юг, натам е юг обясни той. В гласа му вече не се долавяше никаква гордост: беше толкова уморен, че едва говореше.
- Ще ги последваш ли? - попита Меценат.
- Налага се. Тръгнали са натам, накъдето искам да продължа и аз. Нямам нищо против да ги преследвам още един ден и да ги изгоря. Вече не могат да ни избягат.