Каменният кръг [bg]

— Тя беше на парчета, когато я намерихме — обясни Хорас.

— О, тилната кост е свързана с… шийния прешлен — пропя тихо Джо, като подреждаше гръбначните прешлени по края на бюрото. Дебелите му пръсти се стрелкаха умело по костите и ги подравняваха. — Той е свързан с… гръбначните прешлени…

— Не му обръщайте внимание — казах на Хорас. — Само ще го окуражите.

— А сега чуйте… словото… Божие! — завърши той триумфално. — Господи, Ел Джей, виж тук! — С Хорас Томсън се наведохме послушно над редицата шипести гръбначни прешлени. На широкия аксис имаше дълбока пукнатина и фрактурата минаваше през центъра на костта.

— Счупен врат? — попита Томсън, като надничаше заинтригувано.

— Да, но не само това. — Пръстът на Джо мина по линията на фрактурата. — Виждате ли тук? Костта не е просто счупена. Някой се е опитал да отреже главата на тази дама. С тъпо острие — заключи доволно.

Хорас Томпсън ме гледаше питащо.

— Как разбрахте, че е убита, доктор Рандал?

Усетих как кръвта нахлува в лицето ми.

— Не знам. Аз… тя… се чувстваше така.

— Наистина ли? — Той примигна няколко пъти, но не настоя. — Колко странно.

— Тя постоянно го прави — информира го Джо, като гледаше с присвити очи бедрената кост, която измерваше с шублер. — Предимно с живи хора обаче. Най-добрият диагностик, когото съм виждал. — Остави шублера и взе малка пластмасова линийка. — Пещера, казвате?

— Мислим, че е било… ъъъ, тайно погребение на роби — обясни господин Томсън, като се изчерви, и аз внезапно осъзнах защо изглеждаше толкова смутен, когато разбра кой от нас е доктор Абърнати, при когото го бяха изпратили. Джо го стрелна внезапно с поглед, но се наведе пак над костите. Все си припяваше „Сухи, сухи кости“, докато мереше отвора на пелвиса, после стана и се концентрира върху тибията. Накрая се изправи, клатейки глава.

— Не е робиня.

Хорас примигна.

— Трябва да е била. Нещата, които намерихме при нея… ясно африканско влияние…

— Не — каза равно Джо. Потупа по дългата бедрена кост на бюрото му. Нокътят му изтрака по нея. — Не е била черна.

— Как разбрахте? От костите? — Хорас Томсън бе видимо развълнуван. — Но аз си мислех… онзи труд на Янсен… теориите за расовите физически разлики… — Той се изчерви и не можа да довърши.

— О, има ги — каза Джо, много сухо. — Ако сте решили да мислите, че черните и белите са еднакви под кожата, моля, но науката не смята така. — Обърна се и взе една книга от лавицата зад него. Таблици на скелетните вариации, гласеше заглавието.

— Погледнете тук — подкани го Джо. — Ще видите разлики при много кости, но особено при костите на краката. Черните имат съвсем различно съотношение фемур към тибия от белите. А тази дама — посочи скелета на бюрото — е от бялата раса. Без съмнение.