Измамна светлина [bg]

Художниците вдигнаха поглед при появата на инспекторите.

— Чудех се дали бих могъл да ви помоля за една огромна услуга? — изрече Гамаш с усмивка.

— Разбира се — отвърна Полет.

— Дали ще е възможно да се разходите из селото или да пийнете по нещо в бистрото? За моя сметка?

Погледнаха го недоумяващо, но жената първа схвана намека, прибра книгата и списанието си и кимна.

— Смятам, че една разходка ще ни се отрази чудесно. Нали, Норман?

Художникът имаше вид на човек, който би предпочел да остане на мястото си, в удобната люлка на хладната веранда, със стар брой на "Пари Мач" и лимонада в ръка. Гамаш го разбираше напълно. Но наистина се налагаше да ги отпрати.

Инспекторите изчакаха художниците да се отдалечат достатъчно. После се обърнаха към третия гост на верандата.

Сюзан Коутс седеше на люлеещ се стол и пиеше лимонада. Но в скута й вместо списание лежеше скицник.

— Здравейте — поздрави ги, без да става от мястото си.

— Bonjour — отвърна Бовоар. — Къде е върховният съдия?

— Тръгна към къщата си в Ноултън. Аз си резервирах стая тук.

— Защо? — попита Жан Ги и си дръпна стол. Гамаш се настани на близкия люлеещ се стол и кръстоса крака.

— Планирам да остана, докато откриете убиеца на Лилиан. Така ще ви стимулирам да си свършите бързо работата.

Жената се усмихна, Бовоар също.

— Щяхме да действаме много по-бързо, ако ни бяхте казали истината.

Усмивката й повехна.

— За кое?

Младият детектив й подаде разпечатката. Сюзан я взе, прочете част от текста и му върна листа. Забележителната й енергия сякаш имплодира. Жената отмести поглед от Бовоар към шефа му. Но не успя да извлече допълнителна информация от изражението на началника. Главният инспектор просто я гледаше с интерес.

— Бяхте тук в нощта на убийството, нали така — изрече Бовоар.

Сюзан мълчеше и Гамаш се изуми, че дори на този късен етап, когато нямаше никаква надежда за измъкване, жената все още обмисля да ги излъже.

— Бях — призна най-накрая, като местеше поглед от единия към, другия детектив.

— Защо не ни казахте?

— Вие попитахте дали съм била на вернисажа в музея, а аз не бях. Не сте ме питали за коктейла тук.

— Искате да кажете, че не сте ни излъгали? — попита Бовоар и хвърли поглед към Гамаш, все едно казваше: "Ето, виждате ли? Поредният елен по същата отъпкана пътека. Хората не се променят."

— Вижте — заяви Сюзан и се размърда на стола си. — Ходя на много вернисажи, но като част от обслужващия персонал, както вече ви споменах. Правя го за допълнителни доходи. Не го крия. Е, така де, крия го от канадската агенция по приходите, но на вас ви казах.

Погледна към Гамаш умолително и той кимна.

— Но не ни казахте всичко — настоя Бовоар. — Пропуснахте да споменете, че сте били тук, когато приятелката ви е била убита.

— Не бях от гостите. Работех на коктейла. Даже не като сервитьорка, а в кухнята. Цяла вечер. Не видях Лилиан. Дори не знаех, че е тук. Откъде да разбера? Вижте, този банкет беше планиран много отдавна. Наеха ме преди седмици.