![Измамна светлина [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/4/1/izmamna-svetlina-bg-download.jpg)
Измамна светлина [bg]
- Автор: Пенни Луиза
- Серия: Разследванията на инспектор Гамаш #7
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-440-3
- Переводчик: Калина Лазарова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Измамна светлина [bg]». Краткое содержание книги:
Ала Рут продължаваше да се надява.
Докато седеше тихо на пейката, Гамаш се сети защо онази фраза от стихотворението на Емили Дикинсън му звучеше толкова познато. Отвори книгата, която все още държеше, и се загледа в думите, подчертани от една мъртва жена.
Разбиват се сърца. Близки приятелства се съсипват.
После забеляза, че някой ги наблюдава от бистрото. Оливие.
— Как е той? — попита с леко кимване към бистрото.
— Кой?
— Оливие.
— Не знам. На кого му пука?
Гамаш замълча за момент.
— Имам спомен, че е ваш добър приятел.
Рут мълчеше, лицето й не трепваше.
— Хората правят грешки — продължи детективът. — Той е добър човек, знаете го. А аз знам, че ви обича.
Поетесата изпръхтя.
— Вижте какво, аз пък знам, че го интересуват само пари и нищо друго. Нито Клара, нито Питър. Нито дори Габри. Не особено. Всички ни ще продаде за няколко долара. Вие би трябвало да го знаете по-добре от всеки друг.
— Ще ви кажа какво знам — заяви Гамаш. — Знам, че е направил грешка. Знам, че съжалява. И знам, че се опитва да я поправи.
— Но не и да ви прости. Почти не ви поглежда.
— А вие бихте ли? Ако ви бях арестувал за престъпление, което не сте извършили, щяхте ли да ми простите?
— Оливие ни излъга. Излъга мен.
— Всеки лъже — изрече инспекторът. — Всеки крие по нещо. Неговите тайни бяха много лоши, но съм виждал и по-ужасни. Много по-ужасни.
Тънките устни на Рут направо изчезнаха.
— Аз ще ви кажа кой излъга със сигурност — обади се поетесата. — Онзи мъж, с когото говорихте току-що.
— Франсоа Мароа?
— Ами, не му знам шибаното име. Който и да е, не ви каза истината.
— Как така?
— Младият мъж поръча питиета само веднъж. Преди него ги поръчваше онзи, с когото говорихте. А приятелят му беше пиян много преди появата на младежа.
— Сигурна ли сте?
— Имам нос за пиячка и око за пияници.
— И ухо за лъжи, очевидно.
Рут пусна една усмивка, която изненада дори самата нея.
Гамаш се надигна и хвърли поглед към Оливие, после леко се наведе към Рут и прошепна, така че само тя да го чуе:
— Ето нещо добро. Остава ти час живот. На смъртния си одър ти лежиш…
— Достатъчно — прекъсна го поетесата и вдигна кокалестата си ръка към лицето му. Без да го докосва, но достатъчно близо, за да блокира думите. — Знам как завършва. Но се чудя дали вие знаете отговора на въпроса, господин главен инспектор. — Погледна го сурово. — На кого точно е трябвало през всички тез години да простиш?
Детективът се изправи и дълбоко замислен се запъти към моста на река Бела Бела.
— Шефе.
Гамаш се обърна и видя инспектор Бовоар да крачи забързан към него откъм временния щаб.
Познаваше този поглед. Жан Ги носеше новини.
ГЛАВА ДВАЙСЕТ И ПЪРВА
Клара Мороу, искаше единствено да я оставят на мира. Но вместо това трябваше да седи в кухнята си и да слуша Дени Фортен. Който повече от всякога приличаше на хлапак. Дълбоко разкаян.
— Кафе? — попита художничката, после се зачуди защо изобщо му го предлага. Искаше мъжът да си тръгне възможно по-скоро.
— He, merci — усмихна се той. — Наистина не искам да ви притеснявам.
"Но ти вече ме притесняваш" — помисли си Клара с ясното съзнание, че е грубо. Нали тя бе отворила вратата. Започваше да изпитва антипатия към врати. Без значение дали отворени или затворени.
Ако само преди година някой й бе казал, че ще копнее този прочут собственик на галерия да напусне дома й, нямаше да повярва за нищо на света. Всеки художник, когото познаваше, в това число и Питър, полагаше неимоверни усилия да привлече вниманието на Фортен. Тя самата го правеше доскоро.
А сега си мислеше само как да се отърве от него.
— Подозирам, че знаете защо съм тук — каза галеристът и се ухили. — Всъщност се надявах да разговарям и с Питър. Той вкъщи ли е?
— Не, няма го. Искате ли да дойдете пак, когато е тук?
— Не искам да ви губя времето — заяви мъжът и се изправи. — Давам си сметка, че ни тръгна зле от самото начало. Изцяло по моя вина. Ще ми се да можех да променя това. Бях много, много глупав.
Клара понечи да каже нещо, но Фортен вдигна ръка и се усмихна.
— Не си правете труда, знам какъв задник бях. Ала си взех поука и няма да се повтори. Нито с вас, нито с когото и да било, надявам се. Бих искал да ви кажа нещо и веднага си тръгвам. Ще ви оставя да го обмислите — може би заедно със съпруга си. Ще позволите ли?
Художничката кимна.