Градината на Рама [bg]

— Това е смешно — измърмори на себе си. — Аз съм фермер, а не проклет командос.

Първата изненада бе минути след като разузнавачите на „Пинта“ преминаха през външния отвор. Групата измина един широк коридор и стигна до кръгло помещение с три ръкава, които водеха навътре в чуждоземния кораб. Два от тунелите обаче бяха затворени с множество метални порти. Командир Макмилън привика Кенджи за консултация.

— Тази конструкция е съвършено различна — каза Кенджи в отговор на въпроса на командира. — Можем съвсем спокойно да изхвърлим картите.

— В такъв случай приемаме, че трябва да продължим по свободния тунел.

— Решението е ваше — отвърна Кенджи, — но не виждам друга възможност, освен тази да се върнем на „Пинта“.

Шестнайсетте мъже, облечени в космонавтски костюми, пристъпваха бавно и тежко. На всеки няколко минути изстрелваха сигнални ракети в мрака пред себе си, за да осветяват пътя. Когато бяха навлезли на около петстотин метра във вътрешността на РАМА, от другия край на тунела внезапно изникнаха две малки фигури. Всички войници и командир Макмилън припряно измъкнаха биноклите.

— Приближават към нас — изрече възбудено един от войниците разузнавачи.

— Да пукна, ако това не е Абрахам Линкълн! — по гърба на Макс Пъкет полазиха тръпки.

— И една жена — обади се друг — в някаква униформа.

— Пригответе се за стрелба — нареди Ян Макмилън.

Четиримата войници разузнавачи се спуснаха към челото на групата и коленичиха, а оръжията им бяха насочени към тунела.

— Стой — извика Макмилън, когато двете странни фигури се приближиха на около двеста метра от разузнавателния отряд.

Абрахам Линкълн и Бенита Гарсия спряха.

— Съобщете намеренията си — се чу викът на командира.

— Тук сме, за да ви приветстваме с добре дошли — изрече Абрахам Линкълн. Гласът му беше висок и плътен.

— И да ви заведем в Ню Идън — добави Бенита Гарсия.

Командир Макмилън беше съвършено объркан. Не знаеше как да постъпи. Докато се колебаеше, останалите от разузнавателния отряд разговаряха помежду си.

— Това е духът на Абрахам Линкълн — обади се американецът Тери Снайдър.

— Другата е Бенита Гарсия — веднъж видях статуята й в Мексико.

— Да изчезваме оттук. От това място ме полазват тръпки.

— Какво ще правят духове на орбита край Марс?

— Простете, командире — обърна се най-накрая Кенджи към объркания Макмилън. — Какво възнамерявате да правим сега?

Шотландецът се извърна с лице към японеца експерт по въпросите за РАМА.

— Трудно е да се каже какво е най-правилното в момента. Искам да кажа, че тия двамата определено изглеждат безобидни, но нали помните Троянския кон. Ха! Е, Уатанабе, какво предлагаш?