Оставих те да си отидеш [bg]

– Джена държи една дървена кутия под леглото си. – Патрик се почувства неудобно. – Дори не бих си и помислил да ѝ бъркам в нещата, но тя не искаше да ми каже какво се е случило и когато докоснах кутията, тя ми се сопна да я оставя... надявах се да ми даде някои отговори.

– Така че реши да погледнеш. – Рей изпепели с поглед мъжа. Не му изглеждаше агресивен тип, но нарушаването на личното пространство беше акт на човек, който искаше да има надмощие.

Матюс кимна.

– Имам ключ за вилата: разбрахме се да отида тази сутрин, за да прибера кучето ѝ, когато тръгне за съда. – Патрик въздъхна. – Ще ми се да не си бях навирал носа. – Подаде един плик на Рей. – Виж какво има вътре.

Инспекторът отвори предложения му плик и видя добре познатата червена корица на британски паспорт. Вътре го гледаше една по-млада Джена, която не се усмихваше и беше с вързана на конска опашка коса. Вдясно видя името Дженифър Питърсън.

– Тя е омъжена. – Рей погледна към Кейт. Как бяха пропуснали това? Проверяваха чинно всеки, който влезеше в ареста – със сигурност нямаше как да изтърват нещо толкова важно като промяна на името? Погледна към Патрик. – Ти знаеше ли?

Съдът щеше да започне след десетина минути. Рей забарабани с пръсти по бюрото. Нещо в името Питърсън го човъркаше. Струваше му се познато.

– Каза ми, че някога е била омъжена: предполагах, че се е развела.

Рей и Кейт си размениха погледи. Инспекторът вдигна телефона и се обади в съда.

– Делото на Грей започна ли? – Изчака, докато чиновничката провери.

Питърсън, а не Грей. Каква каша.

– Добре, благодаря. – Рей върна слушалката на мястото ѝ. – Съдия Кинг е отложил делото – имаме половин час.

Кейт се надигна от мястото си.

– Докладът, който ти дадох онзи ден, след като ме изпрати да се заема с жената на пропуска. Къде е?

– Някъде в таблата ми с документи – отвърна инспекторът.

Кейт започна да претърсва книжата на бюрото му. Взе три папки от върха на купчината и тъй като нямаше другаде място, ги остави на пода. Затърси в останалите документи, отмяташе бързо листовете, които не ѝ трябваха, и преминаваше нататък.

– Ето го! – извика победоносно тя. Извади доклада от найлоновия джоб и го остави на бюрото на Рей. Няколко парченца от скъсана снимка паднаха навън и Патрик взе едно от тях. Погледна любопитно към него, след което потърси позволение от инспектора:

– Може ли?

– Заповядай – отвърна Рей, без да е сигурен какво точно разрешава.

Патрик събра парченцата от снимката и започна да ги нарежда. Когато изображението на брега на Пенфейш се оформи пред тях, инспекторът подсвирна тихо.

– Значи Джена Грей е сестрата, за която се тревожи толкова много Ив Манинг.

Рей скочи на крака, готов за действие.