![Оставих те да си отидеш [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/1/9/ostavih-te-da-si-otidesh-bg-download.jpg)
Оставих те да си отидеш [bg]
- Автор: Макинтош Клер
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-2077-2
- Переводчик: Коста Сивов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Оставих те да си отидеш [bg]». Краткое содержание книги:
Възхитително добър роман. Лий Чайлд
Ужасяващо и завладяващо четиво с главозамайващ обрат, който ме смаза. Толкова го харесах, че не исках да приключва. Питър Джеймс
Въздействащ, завладяващ и състрадателен. Паула Хоукинс, автор на Момичето от влака
– Трудно е да се прецени. Не сте спряла и не сте съобщила за инцидента, което е сериозно нарушение. Минималната присъда за опасно шофиране е две години, а максималната – четиринадесет. Лишаването от свобода може да варира в този диапазон. Практиката показва, че за случаи като вашия се дават шест-седем години. Съдия Кинг ще иска повече, но моята работа е да го убедя, че две са напълно достатъчни. – Жената маха капачката на черна писалка. – Имате ли някакви психични заболявания?
Поклащам глава и виждам разочарованието, изписано на лицето на адвокатката ми.
– Да поговорим за злополуката тогава. Разбирам, че атмосферните условия са пречили на видимостта – видяхте ли детето, преди да го ударите?
– Не.
– Имате ли някакви хронични заболявания? – пита ме Рут. – Полезни са в подобни случаи. Може би не ви е било добре в този ден?
Гледам я с празен поглед и адвокатката цъка с език.
– Не ми помагате, госпожице Грей. Имате ли някакви алергии? Може би точно преди удара сте кихали неудържимо?
– Не разбирам.
Рут въздиша и започва да говори бавно, все едно поучава дете:
– Съдия Кинг вече ще е прочел доклада от изслушването ви и е решил каква присъда да ви даде. Работата ми е да представя злополуката като неприятно стечение на обстоятелствата. Инцидент, който не е било възможно да бъде предотвратен и за който съжалявате изключително много. Не искам да слагам думи в устата ви, но ако например... – жената ме поглежда многозначително, – ...сте започнали да кихате неудържимо...
– Но аз не съм. – Така ли работят нещата? Лъжи върху лъжи, върху лъжи, изфабрикувани, за да се получи възможно най-минималното наказание. Толкова ли е слаба съдебната ни система? Отвратена съм.
Рут Джеферсън преглежда бележките си и рязко вдига поглед.
– Дали детето не е изскочило пред вас изневиделица? Според показанията на майката тя е пуснала ръката му, когато са приближили пътя, така че...
– Вината не е нейна!
Адвокатката повдига добре оформените си вежди.
– Госпожице Грей – казва спокойно тя, – не сме тук, за да определяме чия е вината. Тук сме, за да намерим смекчаващи вината обстоятелства, които са довели до злополучното събитие. Моля ви, опитайте се да не бъдете прекалено емоционална.
– Съжалявам – отвръщам аз, – но няма никакви смекчаващи вината обстоятелства.
– Работата ми е аз да преценя дали е така – възпротивява се Рут. Оставя папката си на масата и се навежда напред. – Повярвайте ми, госпожице Грей, има голяма разлика между две години в затвора и шест, и ако съществува нещо, което може да ви оправдае за убийството на петгодишно дете и бягството ви от местопрестъплението, трябва да ми кажете.
Гледаме се една друга.
– Ще ми се да имаше – отвръщам аз.
44
Без да спира, за да си свали палтото, Рей влезе с маршова стъпка в Службата за криминални разследвания и намери Кейт, заровена с работа на бюрото ѝ.
– В офиса ми, веднага.
Детективката стана и го последва.
– Какво има?
Инспекторът не отговори. Включи си компютъра и остави синята визитна картичка на бюрото си.
– Припомни ми у кого я намери.
– Доминика Лете. Партньорката на един от нашите заподозрени.
– Тя проговори ли?
– Без коментар.
Рей скръсти ръце.
– Това е убежище за жени.
Кейт го погледна объркана.
– Къщата на Грантъм Стрийт – продължи мъжът – и тази тук. – Кимна към светлосинята визитка. – Мисля, че са убежища за жертви на домашно насилие. – Седна на стола и сложи ръце зад главата си. – Доминика Лете е добре известна жертва на домашно насилие – точно това едва не доведе до провал на операция "Сокол". На идване насам минах покрай адреса на тази картичка. Абсолютно същият е като онзи на Грантъм Стрийт: сензори за движение в предния двор, решетки на всички прозорци, няма пощенска кутия на вратата.
– Мислиш, че Джена Грей също е жертва?
Рей кимна бавно.
– Забеляза ли как не смее да осъществява визуален контакт? Погледът ѝ е изнервен и изплашен и когато я предизвикаш, се затваря в себе си.
Преди да успее да продължи с теорията си, телефонът му звънна и на дисплея видя, че му се обаждат от пропуска.
– Имаш посетител, Рей – каза му Рейчъл. – Мъж на име Патрик Матюс.
Не познаваше такъв.
– Не очаквам никого, Рейч. Може ли да приемеш съобщението му и да го разкараш?
– Опитах се, но е доста настоятелен. Казва, че се налага да говори с теб относно приятелката му – Джена Грей.
Рей се опули срещу Кейт. Приятелят на Джена. Проверките, които беше направил за него, не показаха нито повече от предупреждение за пиене и нарушение на обществения ред като студент, но имаше ли нещо повече, което не се виждаше на пръв поглед?