Оставих те да си отидеш [bg]

– Тези образи – отвърна мрачно Рей, познаваше момчетата.

– Сигурно е, че Том ръководи шайката. Бягат от училище, причакват деца...

Инспекторът се почувства зле.

– Онези неща под леглото му? – попита той.

– Очевидно са откраднати. Но нищо от Том – младежът не желае да си цапа ръцете. – Рей никога не беше чувал подобна язвителност в тона на Магс.

– Какво ще правим сега? – Когато нещо се объркаше на работа, имаше правила, които трябваше да следват. Протоколи, закони, ръководства. Разполагаше с екип от хора. Почувства се напълно изгубен.

– Ще се справим – отвърна Магс. – Ще се извиним на децата, които Том е наранил, ще върнем откраднатите неща и – най-важното – ще разберем защо го прави.

Рей запази мълчание за момент. Не можеше да се насили да го каже, но веднъж настанила се в ума му, мисълта напираше да излезе.

– Моя ли е вината? – попита той. – Защото не бях край него?

Магс го хвана за ръката.

– Недей... ще се побъркаш. Вината е толкова твоя, колкото и моя – така е.

– Трябваше да прекарвам повече време у дома.

Съпругата му не го обори.

– Съжалявам, Магс. Няма винаги да е така, обещавам. Просто трябва да отида при суперинтенданта и да...

– Но ти обичаш работата си като инспектор.

– Да, но...

– Тогава защо ти е това повишение?

Рей се озадачи.

– Заради нас. За да си купим по-голяма къща и за да не се налага да се връщаш на работа.

– Но аз искам да се върна на работа! – Магс се извърна към него ядосана. – Децата са на училище по цял ден, ти си на работа... Искам да правя нещо за себе си. Планирането на нова кариера ми дава цел, която не съм имала от години. – Жената погледна към Рей и изражението ѝ се смекчи. – Ах, глупачето ми.

– Съжалявам – каза отново съпругът ѝ.

Магс се наведе и го целуна по челото.

– Остави Том тази вечер. Утре няма да го пращам на училище и на сутринта ще се занимавам с него. Засега нека поговорим за нас.