Игри за милиарди [bg]

23

Бяха нужни само шест часа, за да може досието, което Мия даде на Ники, да стигне по веригата до самия връх. Три часа бяха нужни, за да го огледа и приеме директорът на СКР. Час и половина с неприкрит ужас го разглежда заместник-министърът за държавните поръчки. После още час и половина беше нужен на директора по изпитанията и оценяването — колкото да съчини няколко съвършено неубедителни оправдания, след което процесията дълбоко объркани висши служители влезе в кабинета на министъра на отбраната, за да съобщи тревожната новина.

Шефът на „Съмит Тестинг“ трябваше да отговаря на телефонни обаждания от всички нива. В един момент дори събра на конферентен разговор екипа, провеждал изпитанията в Ирак в продължение на шест дълги месеца. Всички те защитиха преценката си на учени и цитираха впечатляващите си титли — двама доктори по молекулярна химия от Масачузетския технологичен институт и трима магистри от различни други университети — и отново обясниха как са стигнали до неоспоримото заключение, че полимерът е звезда, която бързо прегаря и се превръща в провал.

Обясниха, че докладът и снимките, които от Капитол Груп бяха показвали наляво и надясно, всъщност са били само предварителни резултати. В продължение на три месеца и двайсет и девет дни полимерът бил чудо. Във възторга си изготвили доклада и го отбелязали като „окончателен“. Полимерът бил нещо, за което можели само да мечтаят, и го доказвали с поредица снимки.

Само няколко дни след „окончателния“ доклад обаче и няколко дни преди екипът да се качи на самолет и да се прибере у дома, думата „окончателен“ се превърнала в „катастрофално прибързан“. Дошли първите лоши новини. Две от обработените машини били унищожени от крайпътни мини.

Останките им били закарани в базата и щателно изследвани. Забележителните качества на материала били тайнствено и изцяло изчезнали. Полимерът вече не бил нещо повече от нелепо скъп слой боя. Изследванията продължили и през следващите седмици, защото все повече от обработените машини били разрушавани. Докарвали им за изследване все повече и повече останки. Състоянието на машините се влошавало с различна бързина и дори по различен начин.

Покритието на някои от обработените машини се влошавало бързо, при други издържало още няколко месеца. При трети състоянието се влошавало частично, като само на определени места свойствата на полимера се запазвали. Четвърти губели защитата си изцяло. Причината оставала мистерия. Имало твърде много променливи и твърде много въпроси — колко дълго машините са били държани на сянка, защитени от слънцето, колко дебело е било покритието им, как интензивността на слънчевите лъчи се е променяла през различните сезони.