![Шадоу стрийт 77 [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/7/5/shadou-strijt-77-bg-download.jpg)
Шадоу стрийт 77 [bg]
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Серия: Пендълтън #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191502882
- Переводчик: Надя Боева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Шадоу стрийт 77 [bg]». Краткое содержание книги:
— Престават да се движат — каза Кърби, — явно нямат дълга устойчивост извън черепа.
— Те? Какви са тези те?
Кърби се поколеба, почеса глава със свободната си ръка и заговори:
— Ами, не съм много сигурен… но ако съм поне донякъде прав… пред нас има милиони, не, стотици милиони микроскопични компютри, нанокомпютри, притежаващи способност да мърдат, за да се придвижват върху подходяща повърхност, когато е необходимо.
— Какво означава това, по дяволите?
Свързани тези стотици милиони нанокомпютри вероятно изпълняват мозъчните функции на това създание или поне по-голямата част от тях, стига у него да има известно количество влажен интелект.
— Влажен интелект?
Биологичен мозъчен материал.
Кърби насочи лъча на фенерчето към изходната рана в черепа на демона, където по ръбовете на натрошената кост се струпваше още от лепкавата материя, сякаш оценяваше щетите.
— Очаквам да спрат да функционират до минута — каза Кърби. — Добре, че стреля първо в главата. Вероятно това е единствената рана, която би го убила.
— Откъде си научил тези неща, от „Стар Трек“? Колко напред в бъдещето сме?
— Може би не толкова далеч, колкото си мислиш. При директен контакт между мозъка и милиардите наномашини, които се съдържат в тази телесна маса, раните в торса или крайниците биха се затворили бързо. Освен това не съществува притеснението от загуба на биологична кръв, предполага се, че не го възпрепятства и болка.
— Искаш да кажеш, че това е машина? — попита Бейли. — Не прилича на робот.
— Подозирам, че е хибрид, биологичен вид и машина, нещо като андроид, но не фабрично произведен. — Фенерът освети цилиндричния език, увиснал от устата на мъртвия демон. От кухината в него се стичаше още от сивата лепкава материя, която не даваше признаци на живот. — Това вече не е мозъчна тъкан. Изглежда по същия начин, защото са наномашини, но предполагам, че функциите им са доста по-различни от тези на мозъчните колонии. В момента са инертни, защото няма мозък, който да ги активира.
— Това е извън моята компетенция — заключи Бейли.
Кърби кимна.
— Никой от нас не прави изключение. Изказвам единствено предположения.
— Поне разполагаш с основа за догадките си. Аз нямам и толкова.
— Не смея да твърдя, че съм прав. Не съм футурист. А може и да съм, след като вече го изживях.
Коленичила до Джулиан Санчес, Падмини Бахрати се обади с тревожен глас:
— Нещо става тук.
— И не е нищо добро — добави Сайлъс Кинсли, който се беше надвесил и осветяваше падналия незрящ човек.
Филдинг Удел
Трябваше да стои далеч от прозорците, за да не бъде забелязан от Управляващия елит. Надяваше се, че се е отдръпнал от стъклото навреме и че не са го видели.
Вероятно преди малко наистина беше почукал Бейли Хоукс, както твърдеше, когато се провикна през вратата. Обаче нямаше как да е сигурен. Филдинг можеше да отвори вратата само за да открие, че ужасяващото нещо от вътрешния двор броди от апартамент на апартамент и изтрива паметта на всички, за да забравят какво са видели, докато машината им е била повредена и луксозната обстановка във фалшивия „Пендълтън“ е показала мизерното си лице.
Въпреки че всичките му подозрения се бяха оправдали и теориите му се бяха потвърдили, той не знаеше как да постъпи. Без компютър бе лишен от цел, а без мебели нямаше дори къде да седне и да размишлява. Разходи се из зле осветените стаи в продължение на няколко минути, но състоянието им го потисна.
През последните няколко дни както обикновено Филдинг беше седял пред компютъра си и бе работил върху проучването си така устремено, та не се беше сещал, че е време да си ляга, а след това беше ставал рано всеки ден, преди да е наваксал и половината от необходимия сън. Сега, лишен от търсенето на истината, което да го разсейва, изтощението започна да се проявява, изострено от емоционалния и интелектуален товар на това опустошително събитие. Крайниците му бяха така натежали, че почти не можеше да ги вдигне, и ако краката му бяха като чугунени, клепачите му тежаха като олово.
Филдинг седна на пода, опрял гръб в ъгъла, с крака, опънати пред себе си и ръце, скръстени в скута. Замисли се за невероятното наследство, което беше получил, и за обзелата го непоносима вина за нечестно придобитото богатство в този беден свят. Очевидно в някакъв момент след десетки социални и климатични катаклизми, след като дори силовото поле на куполите не беше успяло да спаси градовете, състоянието му беше изчезнало и той беше станал като всички останали, затворник на Управляващия елит с промит мозък. Това беше истината и той не можеше да направи нищо, за да я промени. Изненада се, щом осъзна, че му се иска да получи обратно състоянието си, и не се чувства ни най-малко виновен за това желание. Би трябвало да изпита облекчение, че най-сетне е просяк, но сърцето го болеше за парите му. Зачуди се защо е тази промяна, но беше прекалено уморен да мисли за това.