Шадоу стрийт 77 [bg]

Сайлъс Кинсли

Падмини и Том се отдръпнаха на няколко крачки, за да могат Сайлъс и Бейли да осигурят достатъчно светлина от фенерите си на доктор Кърби Игнис, който коленичи до Джулиан Санчес. Незрящият човек явно беше парализиран, още беше скован, но това не беше най-тревожното в състоянието му.

Доскоро Сайлъс би си помислил, че полудява при подобна гледка, но не изпитваше никакво съмнение, че трансформацията на Джулиан от човек в нещо друго беше реална. Първите и най-явни признаци бяха китките, които се движеха напред-назад към пръстите, в които костите изместваха живата плът, издължаваха се, като увеличаваха и дължината, и ширината на двете му ръце. Метаморфозата не беше светкавична като превръщането във върколак по филмите, но въпреки това беше доста бърза.

Кърби Игнис се беше осмелил да хване едната от променящите се китки, нещо, което Сайлъс не би могъл да се насили да направи, и съобщи:

— Пулсът му трябва да е почти двеста удара в минута.

— Трябва да му помогнем — промълви Падмини, но измъченият й тон подсказваше, че не знае как Джулиан може да бъде спасен.

Кърби посочи следата от ухапване върху бузата на Санчес.

— Очевидно зъбите на онова нещо са като игли, инжектират паралитично вещество. А и цилиндричният език… явно е предвиден за езофагеална интубация. Влиза в гърлото… в гърлото на жертвата. Слиза още по-надолу… за да влее рояка в стомаха.

— Рояк? — попита Бейли. — Какъв рояк?

— Сивата пихтия. Наномашини, нанокомпютри, милиарди малки машинки, които превръщат самата жертва в хищник.

Въпреки че не можеше да откъсне поглед от променящите се пръсти, Сайлъс забеляза, че и цялото тяло се променя, но не всичко се виждаше заради дрехите. Чехлите на Джулиан бяха паднали и единият чорап се беше изхлузил от крака му, също уголемен и с различна форма.

— Щом нещото е отчасти машина — заговори Бейли, — значи представлява оръжие. И Джулиан също се превръща в оръжие.

Познатите тремори, от които Сайлъс страдаше периодично, го връхлетяха и сега, предизвикани от силните емоции също тъй лесно, както в други случаи от прекомерна умора. Стисна плътно устни, но устата му се изкриви като при парализа. Дясната му ръка трепна силно и той реши, че е по-разумно да пъхне пистолета в джоба на дъждобрана си.