Жив или мъртъв [bg]

— От англичаните ли? — запита Търнбул.

— Да. Те имат повече опит в Централна Азия от всеки друг, включително от руснаците. Не е зле да ги питаме. Нека някой провери тайниците и да види дали още се използват.

— И после?

— Тогава ще решаваме.

Марголин в края на масата наклони глава и се загледа в тавана.

— Проблемът не е в питането, а в разрешението да питаме.

— Мамка му, майтапиш се — възкликна Къмингс.

Мери Пат знаеше, че не е така. Заместниците на Килбърн в сферата на разузнаването може и да не са лочели напитки с дрога през хипарските години, както прокурорът, но със сигурност са си пийвали от тях. С избора на Килбърн президентът Кийлти си осигури спазване на новата линия сред горните ешелони на ЦРУ, независимо от последствията не само за Управлението, но и за цялата разузнавателна общност.

— Ами не искайте разрешение — каза просто Мери Пат.

— Какво? — отвърна Марголин.

— Ако не питаме, няма да ни откажат. Ние само си говорим и пръскаме плюнка, нали така? Нищо не е в ход, никакви пари не са давани. Просто ловим риба. Това ни е работата и затова ни плащат. Откога трябва да искаме позволение да си побъбрим с някой съюзник?

Марголин я изгледа напрегнато няколко секунди, след което вдигна рамене. Този жест означаваше всичко и нищо. Тя познаваше достатъчно добре шефа си и знаеше, че го е накарала да се замисли. И той като нея обичаше кариерата си, но не за сметка на работата.

— Все едно не сме говорили нищо за това — каза Марголин. — Ще пусна запитване нагоре. Ако ни отрежат, ще действаме по твоя начин.