Мозайка от убийства [bg]

Разказах й за липсващите глави, но тя не можеше да ми помогне с нищо.

— Не съм чела нищо от тази книга. Така и не ми я показа. Навремето ми даваше да чета всичките му книги, преди да бъдат публикувани, но след като се скарахме, той вече не ми ги даваше. Алан винаги си е бил такъв, нали разбирате? Беше много лесно да го засегне човек.

— Ако наистина напишете нещо за него, трябва да разкажете за всичко това — посъветвах я аз. — Как двамата сте израснали заедно. Винаги ли е искал да стане писател? Защо е започнал да пише криминални романи?

— Да, ще го направя. Точно така ще направя.

А след това, съвсем неочаквано, тя изведнъж каза нещо съвсем друго:

— Не вярвам, че той се е самоубил.

— Моля?

— Не вярвам!

Думите излязоха от устата й толкова припряно, сякаш беше искала да ги каже още от мига, в който бях пристигнала в нейната къща, и вече не можеше да се сдържа.

— Казах това на старши инспектор Лок, но той не искаше да ме чуе. Алан не се е самоубил. Нито за миг не мога да повярвам в това.

— Смятате, че е било нещастен случай?

— Смятам, че някой го е убил.

Аз я изгледах с широко отворени очи.

— Кой би поискал да го убие?

— Имаше много такива хора. Имаше хора, които му завиждаха, и други хора, които не го обичаха. Мелиса например. Тя никога не му прости за онова, което й причини — и предполагам, че човек може да я разбере. Той я изостави заради един млад мъж. Това беше унижение за нея. Освен това трябва да говорите и с неговия съсед, Джон Уайт. Двамата се бяха скарали за пари. Алан ми е разказвал за него. Каза ми, че е способен на всичко. Естествено, убиецът може и да не е бил човек, когото е познавал лично. Известните писатели имат болни фенове. По едно време, не толкова отдавна, Алан получаваше писма със смъртни заплахи. Сигурна съм, че е истина, защото той ми ги показа.