![Мозайка от убийства [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/7/4/mozajka-ot-ubijstva-bg-download.jpg)
Мозайка от убийства [bg]
- Автор: Горовиц Энтони
- Серия: Сюзан Райланд #1
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-216-7
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мозайка от убийства [bg]». Краткое содержание книги:
„Бутилка вино. Голям пакет тортила чипс и бурканче пикантен сос. За гарнитура: пакет цигари (знам, знам). Дъжд, който барабани по прозорците. И една нова книга. Има ли нещо по-хубаво?“
„С елегантните и шеговити предизвикателства на сюжета си „Мозайка от убийства“ е идеалната интелектуална мистерия за познавачи.“ Тайм Мегъзин
„Класическа „уютна“ криминална мистерия в модерна рамка, изобретателно изградена като огледален лабиринт.“ Уол Стрийт Джърнъл
Веднага ми стана ясно, че Алан си е представял Орфорд, когато е измислил Саксби на Ейвън. Селото не беше в долината на река Ейвън и в него нямаше „солидни постройки от началото на деветнадесети век, изградени от варовик от кариерите на Бат, с елегантни веранди и терасирани градини“, но след като подминах станцията на пожарната с яркожълтата тренировъчна кула и излязох на селския площад, веднага познах къде се намирам. Църквата се казваше „Сейнт Бартоломю“, а не „Сейнт Ботолф“, но беше на същото място и до нея дори се различаваха останките от няколко каменни арки. Имаше и кръчма, която гледаше към гробището. „Кралският герб“, в която беше отседнал Тип, в действителност се казваше „Кралският щит“. Таблото за обяви, на което Джой беше споделила своята интимна тайна с всички жители на селото, беше от едната страна на площада. Селският магазин и пекарната — която се казваше „Помпената станция“ — бяха от другата. Замъкът, който хвърляше сянка над къщата на доктор Редуинг и сигурно беше построен по същото време като онзи, който бях видяла във Фрамлингам, беше съвсем наблизо. Имаше дори улица на име Дафни Роуд. В книгата на нея живееше Невил Брент, но в реалния свят това беше адресът на сестрата на Алан. Къщата беше почти същата като онази, която той беше описал. Зачудих се какво ли означаваше това.
Клеър Дженкинс нямаше възможност да се срещне с мен предния ден, но се беше съгласила да се видим днес на обяд. Пристигнах по-рано и се разходих из селото, като продължих по главната улица чак до брега на река Алд. В книгата на Алан реката не съществуваше — вместо нея на същото място минаваше главният път за град Бат. Имението „Пай Хол“ се падаше някъде вляво от нея, следователно в действителност трябваше да се намира на територията на яхтклуба в Орфорд. Все още имах малко свободно време, така че изпих едно кафе във втората кръчма в селото „Веселия моряк“. В книгата тя се казваше „Лодкаря“, но и двете имена бяха свързани с корабоплаването. Освен това минах и покрай една морава с диви цветя, която сигурно беше вдъхновила Дингъл Дел, макар че наоколо не се виждаше никаква къща на викарий, а горичката в единия край беше съвсем миниатюрна.
Започвах да разбирам как беше работил умът на Алан. Беше взел собствената си къща — „Аби Грейндж“ — и я беше прехвърлил, заедно с езерото и дърветата наоколо, в другото село, където беше живял допреди развода си. А след това беше взел цялата тази конструкция и я беше пренесъл в графство Съмърсет — където между другото живееха в момента бившата му жена и синът му. Очевидно използваше в своите книги всички и всичко около себе си. Кучето на Чарлс Клоувър, което се казваше Бела, беше намерило място в книгата му. Джеймс Тейлър изпълняваше поддържаща роля. И вече почти не се съмнявах, че сестрата на Алан, която се казваше Клеър, щеше да се окаже първообраз на Клариса.
А от това следваше, че в реалния живот самият Алан Конуей беше Магнъс Пай. Стори ми се интересно, че се отъждествява с основния герой от книгата си: отблъскващ, арогантен земевладелец. Дали не знаеше нещо, което не ми беше известно?
Клеър Дженкинс не носеше на главата си шапка с три пера. Къщата й не беше неприятно модерна. Накратко казано, тя нямаше нищо общо с онази къща на Уинсли Теръс, която беше описал Алан. Наистина беше сравнително малка — съвсем скромна в сравнение с някои от другите къщи в Орфорд — но беше уютна, обзаведена с вкус и без следа от религиозна иконография. Самата Клеър беше ниска, доста войнствена жена и беше облечена с поло и джинси, които не я представяха в най-добрата й светлина. За разлика от Клариса Пай тя не боядисваше косата си, изгубена някъде в ничията земя между кестенявото и сивото. Беше подстригана на бретон над очите й, в които се четеше изтощение и скръб. Изобщо не приличаше на брат си — и първото, което забелязах, когато ме покани в дневната, беше отсъствието на негови книги. Може би ги беше обърнала с кориците надолу, в знак на траур. Беше ме поканила по обедно време, но не ми предложи нищо за ядене. Беше очевидно, че иска да се отърве от присъствието ми колкото може по-бързо.
— Останах потресена, когато разбрах за Алан — каза ми тя. — Беше с три години по-млад от мен и винаги сме били много близки. Заради него се преместих да живея в Орфорд. Нямах представа, че е бил болен. Не ми е казвал нищо за това. Едва преди седмица видях Джеймс, докато бях по магазините в Ипсуич, и той също не ми каза нищо. Между другото, аз винаги съм се разбирала много добре с него, макар че останах много изненадана, когато се появи в ролята на партньор в живота на Алан. Всички бяхме много изненадани. Не мога да си представя какво щяха да кажат родителите ни, ако бяха живи — баща ни беше директор на училище, нали разбирате — но те починаха много отдавна. Джеймс никога не е споменавал нищо за болестта на Алан. Питам, се дали и той изобщо е знаел?