Мозайка от убийства [bg]

— Може би се е страхувал да не го разубедите.

— Никога нямаше да си помисля да разубеждавам Алан. Нито да го убеждавам да направи нещо. Отношенията ни не бяха такива.

— Нали казахте, че сте били близки?

— О, да. Познавах го по-добре от всеки друг. Мога да ви разкажа толкова много неща за него. Не знам защо не сте публикували автобиографията му.

— Той не е писал автобиография.

— Трябваше да поръчате на някой друг да я напише.

Реших да не споря. Вместо това казах:

— Интересува ме всичко, което можете да ми разкажете за него.

— Наистина ли ви интересува? — подскочи тя. — Може би аз трябва да напиша нещо за него. Мога да ви разкажа за времето, когато живяхме в „Чорли Хол“, още като деца. Бих искала да го направя, наистина. Прочетох некролозите във вестниците, но в тях не пишеше почти нищо за Алан като човек.

Реших да направя опит да я върна към темата на разговора.

— Джеймс спомена, че вие сте му помагали в работата по книгите. Каза ми, че сте набрала на компютър някои от ръкописите му.

— Точно така. Алан винаги пишеше ръкописа на ръка. Обичаше да използва писалка. Нямаше доверие на компютрите. Не искаше да допуска между него и работата му да застава толкова много технология. Винаги казваше, че предпочита интимната връзка между мастилото и хартията. Казваше, че по този начин се чувства по-близо до страницата. Аз водех кореспонденцията с почитателите му. Хората му пишеха прекрасни писма, но той нямаше време да отговаря на всички. Научи ме как да пиша като него. Аз отговарях на писмата им, а той се подписваше под отговорите. Освен това му помагах и в проучванията за неговите книги: за различни отрови и други подобни неща. Именно аз го запознах с Ричард Лок.

Старши инспекторът от полицията, който се беше обадил на Чарлс, за да му съобщи за смъртта на Алан, също се казваше Лок.

— Работя в полицейското управление на графство Съфолк — обясни ми Клеър. — В участъка в Ипсуич. Сградата ни е на Мюзиъм Стрийт.

— Вие сте полицейски служител, така ли?

— Работя в отдел „Личен състав“.

— Вие ли набрахте на компютър ръкописа на „Мозайка от убийства“? — попитах аз.

Тя поклати глава.

— След „Грог и цианид“ вече не се занимавах с това. Работата е там, че… как да се изразя, той никога не ми даваше нищо за това. В някои отношения беше много щедър към мен. Помогна ми да си купя тази къща. Водеше ме по ресторанти и други такива неща. Но след като бях работила по три от неговите книги, аз му предложих да ме назначи… не знам, на нещо като заплата. Струваше ми се съвсем разумно да го направи. Аз не исках да ми плаща много пари. Просто си мислех, че все пак трябва да ми плаща нещо. Но за съжаление се бях объркала, защото веднага видях, че съм го притеснила. Той не беше стиснат. Изобщо не искам да кажа това. Просто не смяташе, че е правилно да ме назначава на работа при себе си — защото му бях сестра. Не сме се карали за това, но след този случай той просто започна сам да набира ръкописите си на компютъра. А може би е карал Джеймс да му помага за това. Не знам.