Мозайка от убийства [bg]

Той влиза в салона за закуска и се настанява на стола, изработен от Джордж Хепълуайт през осемнадесети век, който днес, три века по-късно, едва успява да издържи тежестта му, а тлъстият му задник едва успява да се промуши между облегалките за ръцете на старинната мебел. Очаква го бяла ленена салфетка, която разгъва и подпъхва под брадичката си — или по-скоро брадичките си, защото животът му е отредил двойна порция от тях, както се полага на всеки английски джентълмен от добро потекло. На масата пред него е оставен и вестник „Таймс“, но той все още не протяга ръка към него. Защо да споделя лошите вести от този свят — всекидневното причастие на депресията, дезориентацията и декомпозицията — когато си има предостатъчно собствени неприятности? Той остава глух за гръмливия хленч на онези гласове, които сипят прокоби за въздигането на ислямския фундаментализъм и упадъка на лирата.

В опасност е собственият му дом, в който се е родил и израснал — имението. Грози го заплахата да не оцелее до края на месеца. Това са мислите, които са изместили всички други от съзнанието му, подобно на вресливи нелегални имигранти.“