Мозайка от убийства [bg]

Орфорд, Съфолк

Действието на „Мозайка от убийства“ се развива в несъществуващо село в графство Съмърсет. В повечето книги на Алан мястото на действието е село, измислено от него самия — и дори в двата романа, в които Атикус Тип разследва престъпление, извършено в Лондон („Няма покой за злодеите“ и „Грог и цианид“), авторът използва измислени имена за всяко нещо, което би могло да бъде разпознато: хотели и ресторанти, музеи, болници и театри. Авторът едва ли не се бои да изложи своите измислени герои на въздействието на реалния свят — дори със защитата, която им осигурява пренасянето на действието в петдесетте години от миналия век. Атикус Тип се чувства на мястото си единствено когато крачи по селската морава или си поръчва нещо за пиене в местната кръчма. Убийствата се извършват по време на мачове по крикет или крокет. Денят винаги е слънчев. Като се има предвид, че е нарекъл дори собствения си дом на разказ от Артър Конан Дойл, е напълно възможно Алан да се е вдъхновявал от прочутата реплика на Шерлок Холмс: „И в най-долните и потайни пътища на Лондон престъплението не е вземало такива страшни размери, както в тая тиха околност.“[4]

Защо английските села са толкова подходящи за извършване на убийство? Не знаех отговора на този въпрос, докато не направих грешката да взема под наем една селска къща недалеч от Чичестър. Чарлс ме беше посъветвал да не го правя, но аз не го послушах с мисълта, че ще ми бъде много приятно понякога да ходя там през почивните дни, за да си отдъхна от шума на големия град. Оказа се, че той имаше право. Когато бях там, нямах търпение да се прибера. Скоро установих, че за всеки човек, с когото успявах да се сприятеля на това място, си създавах по трима врагове, а споровете на теми като мястото за паркиране, звънът на църковните камбани, кучешките изпражнения и разположението на висящите сандъчета с цветя до такава степен доминираха във всекидневния живот на селото, че всичките му жители сякаш постоянно се канеха да се хванат за гушите. Това е самата истина. Емоциите, които бързо изчезват без следа в шума и хаоса на града, разцъфтяват и дават горчиви плодове около селския площад, тласкайки хората към психоза и склонност към насилие. И това е истински дар от небето за автора на криминални романи. Освен това селото носи и предимството на свързаността. Големите градове са анонимни, но в една малка селска общност всички познават всички останали, така че е много по-лесно да се открият заподозрени — както и хора, които да ги подозират, разбира се.