Двор от крила и разруха

Изкачих с пламнали бузи скалата, на която седеше Азриел — надвиснала поне пет метра над гората и блещукащото езеро, надничащо измежду боровете. Включително и онзи, в който се бях блъснала челно при последния си опит да скоча от скалата и просто да се зарея към езерото.

Сложих ръце на хълбоците си, плъзвайки поглед по дърветата и сините води далеч под нас.

— Къде сбърках?

Азриел, който точеше Изповедника в скута си, вдигна лешниковите си очи към мен.

— Като изключим сблъсъка с дървото ли?

Сенкопоецът имаше чувство за хумор. Суховато и сдържано, но… когато бяхме насаме, изплуваше много по-често, отколкото в компанията на останалите.

През последните два дни прекарвах времето си или в ровене из древни книги за информация относно кърпенето на стената, която да предам на Амрен и Неста — двете продължаваха безмълвно да градят и поправят невидими стени в съзнанията си, — или в дебати с Рис и другите за отговорите на купищата писма, които вече си разменяхме с Великите господари относно местоположението на предстоящата среща. Люсиен бе дал първоначалното предложение за мястото, а когато то бе отхвърлено, бе изредил още няколко варианта. Той самият твърдеше, че подобно поведение от страна на господарите било напълно очаквано, като че безброй пъти бе уреждал срещи от такъв характер. Рис само кимаше в знак на съгласие и одобрение.

А през останалото време… аз ровех из други книги, по-точно из всички, които Клото смогваше да ми намери за Оуроборос. За това как да го овладея.

Огледалото се ползваше с печална слава. Всеки именит философ бе писал за него. Някои бяха дръзнали да погледнат в него — и бяха полудели. Други само го бяха доближавали, побягвайки от ужас.

Никъде не пишеше за герой, който да е съумял да го овладее, да е зърнал онова, което дебнеше зад повърхността му, спечелвайки Оуроборос.

Изключение правеше само Горската тъкачка, която определено изглеждаше достатъчно умопомрачена, навярно заради свидното си огледало. А може би злото в нея бе отровило огледалото. Някои философи спрягаха точно тази теория, макар и да не знаеха името на злата кралица, която някога го беше притежавала и обичала повече от всичко; която тайно бе наблюдавала света през него и го бе използвала, за да залавя красиви девици, с чиято кръв да поддържа вечната си младост.

Лесно стигнах до заключението, че щом родът на Кеир притежаваше Оуроборос от хилядолетия, от толкова време никой не бе успял да си тръгне с него. Обезсърчителен факт. А и всички текстове се припокриваха по един въпрос: нямаше как да го надхитриш. Нямаше задни вратички. Срещата с ужасиите в него беше единственият начин да се сдобиеш с него.

С други думи — трябваше другояче да привлека Резбаря на наша страна. И да проуча как да го сторя, намерех ли свободно време.

Азриел прибра легендарния си кинжал в ножницата му и огледа широко разперените ми крила.

— Опитваш да управляваш с ръце. А мускулите са в самите крила. И в гърба ти. Ръцете ти са ненужни, те ти помагат само да пазиш равновесие. И дори заради това ефектът им е най-вече психологически.