Ханибал - врагът на Рим

Нумидийците продължаваха напред, без изобщо да поглеждат към полегатите склонове, където се бяха скрили римляните и масилците. Фабриций затаи дъх, преценяваше разстоянието. Осемдесет крачки, после петдесет. Първите редици навлязоха в горичката и мислите на Фабриций за момент се върнаха към войната в Сицилия. Макар на пръв поглед да не изглеждаше внушително, нумидийската конница беше една от най-добрите на света. Превъзходни ездачи, те бяха в стихията си в неочакваните сблъсъци и майстори на бързите удари срещу врага, с които го подлудяваха. Фабриций знаеше от личен опит, че преследващите победения враг нумидийци са още по-смъртоносни.

Още беше рано да даде заповед за атака. Трябваше да изчакат между дърветата да навлязат колкото се може повече конници, преди да ги нападнат. С всеки изминал момент обаче рискът да бъдат забелязани растеше. Стомахът на Фабриций се сви болезнено, но той не помръдна. Когато две трети от конниците бяха сред дърветата, той видя, че хората му са на път да се хвърлят напред. Самият той вече не можеше да издържа на напрежението.

— Атака! — изкрещя Фабриций и подкара коня си надолу по склона. — За Рим!

Двеста и петдесет конници го последваха с възбудени крясъци. Миг по-късно Клеарх и хората му се появиха от другата страна на пътеката, като крещяха с пълно гърло.

Фабриций изпадна във възторг при вида на потресените нумидийци. Тяхна работа беше да издебват и да се нахвърлят върху нищо неподозиращия враг, а не обратното. Изненадани, изправени пред по-многоброен противник с по-добри позиции, те моментално обърнаха конете си и се опитаха да побягнат. За около десетина удара на сърцето се възцари пълен хаос. Макар че някои от намиращите се отзад вече бягаха, повечето нумидийци бяха хванати в капан между дърветата. Уплашени коне се вдигаха на задните си крака; мъже крещяха. Само единици се приготвиха за бой. Всички останали искаха само да се измъкнат. Фабриций се озъби ликуващо. Бяха стигнали на трийсет крачки от противника, без да дадат нито една жертва, и нещата вървяха към още по-добро. Въпреки всичките си умения като конници и в бързите удари, нумидийците не бяха добри в близкия бой.