Кратка история на иновациите
- Автор: Ридли Мат
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542832744
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: История техники
Электронная книга - «Кратка история на иновациите». Краткое содержание книги:
„Нито един икономист или социолог не може да обясни напълно защо се появяват иновации, да не говорим защо се появяват на точно определени места и в точно определено време. В тази книга ще се опитам да разреша тази голяма загадка. Няма да го правя само с абстрактна теория или с привеждане на аргументи, макар че ще има и от това, а основно ще разказвам истории. Нека иноваторите, които са превърнали своите (или чуждите) изобретения в полезни иновации, ни учат как се случват нещата чрез примерите на успехите и провалите.
Аз ще разказвам истории за парните машини и интернет търсачките, за ваксините и електронните цигари, за транспортните контейнери и силициевите чипове, за куфарите на колелца и генното редактиране, за числата и тоалетните. Нека чуем какво ще ни кажат Томас Едисон и Гулиелмо Маркони, Томас Нюкомен и Гордън Мур, лейди Мери Уортли Монтагю и Пърл Кендрик, Ал Хорезми и Грейс Хопър, Джеймс Дайсън и Джеф Безос.”
Ако смятате да започнете измама с фалшиви иновации, името Уейд Куотълбаум звучи доста невероятно, но всъщност е истинско. През 1990-те години този американски търговец на автомобили и търсач на съкровища започнал да налага на пазара иновация, наречена „Куадро тракер позитивен молекулярен локатор“. Тя представлявала по-елегантна версия на устройството „Гофер“, което уж помагало на хората да намират изгубени топчета за голф. Куотълбаум твърдял, че неговият уред също бил полезен, понеже засичал наркотици и експлозиви. Имал свободно движеща се антена като багета за търсене на вода, прикрепена към пистолетна ръкохватка, а тя пък била свързана с кутия, закачаща се на колана.
По-лековерен човек можел да се самоубеди, че въртящата се антена се движи от някакъв сигнал, а не от движенията на ръката – същата самозаблуда, или „идеомоторен отговор“, която се крие в дъските „Уиджа“ за спиритически сеанси.
Дори и така е трудно да си представим, че някой би се хванал на толкова прозрачна измама като твърдението, че това устройство може да открива топчета за голф, да не говорим за експлозиви и наркотици, но някои хора повярвали. Куотълбаум наел няколко служители да продават устройството на училища за откриване на наркотици, преди да се намеси ФБР и съдия да забрани „Куадро“ като измама. През 1997 г. Куотълбаум и трима негови „колеги“ били съдени по три обвинения за измама по пощата и по едно обвинение за заговор за осъществяване на измама по пощата. Били признати за невинни заради технически пропуск.
Това е тривиален епизод, но скоро нещата загрубели. Секретарят на компанията Малкълм Стиг Роу не се явил пред съда и се преместил във Великобритания. Там пуснал на пазара нова версия на същото нещо и го продавал на полицейските сили. Пенсионираният британски полицай Джим Макормик станал дистрибутор, а после решил сам да разработи по-голяма, по-добра и по-скъпа версия. През 2006 г. Макормик, макар и не без трудности, успял да убеди един завод да произвежда неговите „ЕЙД 650“ устройства и регистрирал фирмата „Адванст Тактикал Секюрити енд Комюникейшънс лимитед”. Продал пет устройства за по 10 000 долара всяко на ливанската армия, получил поръчка за още осемдесет, а скоро интерес проявили и други правителства. Парите потекли.
Големият шанс на Макормик дошъл, когато в Ирак избухнало насилие между шиити и сунити след 2003 г. Неговите детектори за бомби били силно търсени от иракските власти, които купили 5000 бройки от последната версия „ЕЙД 651“ и ги използвали на контролни пунктове по пътищата, за да откриват експлозиви в колите. Устройствата така и не проработили, а фалшивото усещане за сигурност, което давали, струвало множество животи. С печалбите Макормик си купил къща за 3 милиона паунда в Бат, къща в Кипър, яхта и коне. След журналистическо разследване обаче бил осъден на десет години затвор, но не спрял да твърди, че устройствата му работели заради „теорията на ядрения квадрополен резонанс“, каквото и да значи това.
Историята за фалшивите детектори на бомби е притеснителна, защото няма съмнение, че това е измама, но тънката позлата на „иновацията“ я превърнала в нещо достатъчно правдоподобно, че да се продава. Хората искали да вярват, че е възможно да открият бомба с просто устройство, и се хванали на фалшивата иновация. Макормик хитро сложил висока цена на устройствата си – ако бяха по-евтини, измамата щяла да бъде разкрита.
Игрални конзоли фантоми
Само малко по-измамна е привичката да се обяви иновация, преди да е готова, макар и да се знае, че вероятно никога няма да бъде завършена. Предприемачът Тим Робъртс основал компанията „Инфиниум Лабс“ през 2002 г. По-късно тя променила името си на съвсем подходящото „Фантом Ентър-тейнмънт“. Компанията обещавала да направи „революционна нова платформа за игри“, която да позволява видеоигрите по желание да се играят онлайн, вместо да бъдат зареждани от дискове. На платформата щели да вървят както настоящите, така и бъдещите компютърни игри. Нетърпеливите фенове на игрите очаквали с трепет появата на продукта през 2003 г.