Кратка история на иновациите

Нямало нищо съмнително в Елизабет Холмс, докато била тийнейджърка. Тя била амбициозна и трудолюбива ученичка, крадяла от съня си, за да изпълни решението си да научи китайски и да се сдобие с опит в различни лаборатории по биомедицина още преди да започне да следва в Станфордския университет. Била от добро семейство с хубави връзки, но още от малка била твърдо решена сама да си пробие път в избраната от нея сфера на медицинската диагностика. През 2003 г. напуснала „Станфорд“ на деветнайсет години и основала компанията „Теранос“, която имала похвалната цел да даде на хората безболезнена, евтина и проактивна грижа за здравето, удобна като смартфон, и то на базата само на капчица кръв. Тя наела професора си Чанинг Робъртсън и един от докторантите му, а после привлякла 6 милиона долара рисков капитал от някои от големите имена в Силициевата долина все благодарение на харизмата си. Бизнес планът бил да се правят бързи и евтини кръвни тестове. Това бил добър и сигурен старт на обещаваща предприемаческа кариера.

В сърцето на плана ѝ била една патентована иновация: лепенка с микроигли за вземане на кръв и силициев чип за анализи и създаване на карта на заболяванията за всеки отделен човек. Лепенката още не съществувала дори като прототип, да не говорим да работела. Същото било положението с чипа, но с темповете, с които се променяли нещата в Силициевата долина, било напълно вероятно скоро и двата компонента да станат достъпни. Холмс реално залагала на Закона на Мур и щяла да се преструва, докато не постигне целта си. Нейният герой бил Стив Джобс, който постигнал чудеса от технологии в „Епъл“, като изисквал наглед невъзможното и не приемал „не“ за отговор. Тя наричала продукта си „айфонът на здравеопазването“, носела черни поло блузи, посръбвала шейкове с кейл и често разправяла колко силно се възхищава от Стив Джобс. „Или нещо правиш, или правиш го не. Няма как да опитваш да направиш“, цитирала тя Йода от „Междузвездни войни“.

Но миниатюризацията при микрофлуидите не се оказала толкова лесна, колкото при полупроводниците. Транзисторите ставали по-надеждни със свиването на размерите, но при тестовете за кръвна диагностика било обратното. Холмс скоро се отказала от лепенката и се насочила към малко по-реалистичната идея за касетка, в която малко количество кръв от връхчето на пръста на пациента се вкарвало в патентован „наноконтейнер“, там се сепарирало, тествало се отново срещу специфични реагенти, а резултатите се пращали в лаборатория. Тя създала лабораторния робот „Едисън“, после по-малка версия на име „миниЛаб“, която имала спектрофотометър, цитометър и изотермичен усилвател. Целта ѝ била да наруши доходоносния монопол на фирмите, доминиращи в индустрията с кръвните тестове.

Но нито едно от устройствата не проработило истински, а от „Теранос“ някак успели да заметат факта под килима и да го спестят дори на мнозина от служителите. Цяла армия хора напуснали фирмата, разочаровани или уволнени. Били заведени дела срещу конкуренти и нарушители на патентното право, включително и срещу семеен приятел на родителите на Холмс, Ричард Фуиш, който съчетавал кариера в ЦРУ с друга в иновациите в медицински устройства. Това дело станало причина за самоубийството на водещия учен на „Теранос“ Иън Гибънс, който носел отговорност за множество изобретения, патентовани на името на Холмс и на неговото. Той бил понижен, понеже се осмелил да изкаже загрижеността си за технологиите на фирмата. Не го понесъл и взел свръхдоза малко преди да даде показания под клетва в делото срещу Фуиш за нарушаване на патента.