Хари Потър и огненият бокал

Седрик бръкна в торбичката и извади синкавосивия геедски късонос с номер едно на шията. Съзнавайки какво останало, Хари пъхна ръка в копринената кесийка и извади оттам модела на унгарския шипоносец с номер четири. Змейчето разпери крила под погледа на Хари и оголи миниатюрните си зъби.

— Е, това е — обади се пак Багман. — Всеки от вас извади змея, срещу който ще се изправи, а номерата всъщност са редът, по който ще излизате, нали разбирате? Сега ви оставям, защото ще бъда и коментатор. Господин Дигъри, вие сте пръв, трябва само да минете през заграждението, щом чуете свирката, ясно ли е? А, Хари… може ли две думи? Ще дойдеш ли навън?

— Ъъъ… да — замаяно отвърна Хари, стана и излезе от шатрата с Багман, който го отведе малко настрани сред дърветата и там се обърна към него с бащинска загриженост на лицето и в гласа.

— Добре ли се чувстваш, Хари? Мога ли да ти помогна с нещо?

— Какво? — изрече Хари. — Аз… Не, нищо.

— Имаш ли някакъв план? — попита Багман, заговорнически снишил гласа си. — Защото бих ти дал някои напътствия… ако искаш… — продължи той още по-тихо. — Все пак ти си най-малкият тук, Хари… та ако мога с нещо да ти помогна…

— Не — отвърна Хари бързо, дори може би грубо, — не… аз… съм решил какво ще правя, благодаря.

— Никой няма да узнае — продължи Багман, като му намигна.

— Не, нямам нужда от помощ — повтори Хари, чудейки се защо упорства, при положение че никога не беше се чувствал по-зле. — Аз… вече имам план…

Отнякъде се чу свирка.

— Олеле, трябва да бягам… — паникьоса се Багман и изчезна.

Хари се запъти обратно към шатрата и видя Седрик да излиза от нея, съвсем позеленял. Опита се да му пожелае успех, докато се разминаваха, но от устата му излезе само неясен дрезгав звук.

Вътре бяха останали Фльор и Крум. След няколко секунди се чу ревът на тълпата, което значеше, че Седрик е преминал заграждението и се е изправил срещу живия първообраз на модела, който беше изтеглил…

Да седи вътре и само да слуша се оказа по-лошо, отколкото Хари бе очаквал. Тълпата пищеше… крещеше… ахкаше в един глас, докато Седрик явно правеше нещо, за да отвлече вниманието на шведския късонос. Погледът на Крум все още бе забит в земята, Фльор бе тръгнала да обикаля шатрата по стъпките на Седрик. В коментарите на Багман нещата изглеждаха още по-страшни и Хари си представяше ужасни картини, като чуваше: „Ооо, за малко, за много малко… Той рискува… Смелчага!… Умен ход, жалко че не свърши работа!“

Докато най-после след петнайсетина минути Хари чу оглушителния рев на тълпата, който можеше да означава само едно нещо — Седрик бе взел златното яйце.

— Много добре! — крещеше Багман. — А сега да видим оценките на съдиите.

Ала не съобщи оценките на Седрик и Хари предположи, че те са били вдигнати, обърнати към публиката.