История на Втората световна война
- Автор: Лиддел Гарт Бэзил Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на Втората световна война». Краткое содержание книги:
От 10 декември нататък британското отстъпление по западното крайбрежие е почти непрекъснато. Пътните прегради, като голямата при Джитра, са преодолени или от японските танкове и артилерия, или чрез заплаха по флан-говете от промъкващата се през близките джунгли японска пехота. Команд-ващият частите в Северна Малая генерал Хийт се надява да окаже отпор при река Перак, но тази позиция е заобиколена от японската колона, която на-предва по обиколен път откъм Патани. Една силна позиция по-назад е пре-одоляна с действия по фланга откъм морето от подразделение, което използва заловени при настъплението малки салове.
На 27 декември генерал-лейтенант сър Хенри Паунъл поема командването в Далечния изток от маршала от авиацията сър Робърт Брук-Попъм.
В началото на януари англичаните отстъпват до река Слим, за да защитават оттам провинция Селангор и подстъпите към летищата близо до Куала Лумпур. През нощта на 7 срещу 8 януари рота японски танкове пробива зле организираната отбрана и бързо напредва, за да завземе един мост, който се намира на около 30 км зад фронтовата линия. Британските войски на север от реката са отрязани и губят 4000 войници заедно със снаряжението им, докато японските загуби са само 6 танка и няколко убити и ранени пехотинци. Разби-та е и 11-а индийска дивизия. Тази катастрофа води до ранното изоставяне на Централна Малая и застрашава възможността да се задържи достатъчно дълго северната част на провинция Джохор до пристигането на достатъчни подкреп-ления в Сингапур по море от Близкия изток.
В самия ден на катастрофата на път за Ява в Сингапур пристига генерал Уейвъл, за да поеме новосъздадения спешно пост главнокомандващ АБДА (общото командване на американските, британските, холандските и австра-лийските сили там). Паунъл става началник-щаб на АБДА, след като далеко-източното командване е премахнато. Уейвъл решава, че сега трябва да се обърне главно внимание на отбраната на Джохор, където се намират най-добрите войски и подкрепления. Това означава още по-бързо отстъпление вместо поетапното, планирано от генерал Пърсивал. На 11 януари е изоставена Куала Лумпур, а позицията при дефилето Тампин е отстъпена на 13 (вместо на 24) януари. Освен това японците имат достъп до по-добрите пътища в Джохор и възможността да хвърлят в настъплението и двете дивизии едновременно, което прави още по-трудна отбраната на Гемас от австралийците. Така отстъплението през Джохор става по-бързо, отколкото е предвидено.
Междувременно изтеглянето на британските сили по източното крайбрежие води до напускането на Куантан и на местното летище на 6 януари, на 21 януари англичаните се изтеглят от Ендау след заплаха откъм морето, а до 30-и и двете войски — „Източната“ и „Западната“, отстъпват до най-южния край на Малайския полуостров. На следващата нощ ариергардът им пресича протока и се прехвърля на остров Сингапур. Японската фронтова авиация която е по-малко ефикасна от военноморската, не прави много, за да попречи на отстъплението и се оказва ефикасна само срещу летищата.
Така японците завладяват Малая за 54 дни. Общите им загуби са само 4600 души, докато британците губят около 25 000 (главно военнопленници) и голямо количество снаряжение.
На 8 февруари 1942 г. двете водещи дивизии на настъпващата японска войска, които изминават 800 км през Малайския полуостров, пресичат тесния канал, който отделя остров Сингапур от континента. Прехвърлянето е извършено в участък от 13 км на дългия 50 км провлак, където ширината на пролива е по-малко от километър и половина. Този сектор се отбранява от 3 батальона на 22-ра австралийска бригада.
Първите атакуващи са прехвърлени с бронирани амфибийни коли, но ос-таналите ги следват с всякакви лодки, които могат да бъдат събрани, а част от японците преплуват протока заедно с пушките и мунициите си. Някои от съдо-вете са потопени, но повечето от щурмуващите войници минават на отсрещния бряг, подпомогнати от пропуски на защитниците, които така и не получават задоволително обяснение. Не са използвани прожекторите по брега, комуникациите или не действат, или не са били използвани, а артилерията заба-вя планирания преграден огън.
До разсъмване на другия бряг се прехвърлят 13 000 японци, а австралийците се изтеглят навътре в острова. Преди пладне нападателите надминават 20 000 души и успяват да заемат пространство доста навътре в северозападната част на острова. По-късно се прехвърля и 3-та японска дивизия, като общият брой на японците превишава 30 000.