История на Втората световна война
- Автор: Лиддел Гарт Бэзил Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на Втората световна война». Краткое содержание книги:
Хор-Белиша, който става министър на войната, бързо разбира необходимостта от увеличаване на малкия гарнизон. Основен пункт от програмата, приета при встъпването му в длъжност, е да бъде даден приоритет на защитата на империята пред действията на континента. Опасността от едновременна война с Германия и Италия става толкова реална, че на укрепването на силите в Сре-диземноморието се дава предимство, обаче той принуждава индийското прави-телство да изпрати 2 бригада в Малая, за да се утрои числеността на местния гарнизон. Повече не е възможно поради ограничените средства, Когато войната избухва през септември 1939 г., британските ресурси започват да се увеличават. Но тъй като тогава войната се ограничава само до Западна Европа, естествено, повечето са насочени към тази част на света. После следват катастрофите от май и юни 1940 г., когато Франция капитулира, а Италия влиза във войната. В тази ужасна криза от първостепенно значение е укрепването на отбраната на самата Великобритания и на второ място — отбраната на Средиземноморския район. Едновременното изпълнение на тези две приоритетни задачи е достатъчно трудно. Наистина, най-дръзките и най-активни действия на Чърчил са свързани с риска, който той поема, за да укрепи отбраната на Египет, преди Великобритания да е напълно готова да посрещне инвазията на своя земя.
Ще бъде несправедливо да се търси вина за това, че в този период Малайският полуостров е оставен на по-заден план. Като се имат предвид създалите се обстоятелства, забележително е, че през зимата на 1940–1941 г. гарнизонът е подсилен с 6 бригади. За съжаление подобно увеличение не се забелязва при военновъздушните сили, които са от по-важно значение.
В началото на 1940 г. новият главнокомандващ — генерал Бонд, изразява мнение, че защитата на Сингапур зависи от отбраната на целия Малайски полуостров. Според него за тази цел са необходими най-малко 3 дивизии, като главната отговорност за защитата трябва да бъде поета от Кралските ВВС. Властите във Великобритания са съгласни по принцип с това становище, но при една много важна корекция. Докато командирите в Малая са на мнение, че са необходими над 500 съвременни самолета, Комитетът на началник-щабовете преценява, че са достатъчни 300, и заявява, че дори тази обща бройка няма да може да бъде осигурена преди края на 1941 г. Нещо повече, до момента на японската инвазия през декември 1941 г. действителните въздушни сили в Малая възлизат на 158 самолета, като повечето от тях са отдавна остарели модели.
През 1941 г. повечето съвременни изтребители извън нуждите на въздушната отбрана на самата Великобритания са изпратени в подкрепа на въздушните операции в Средиземноморието. През втората половина на годината около 600 са изпратени в Русия. Малая не получава почти нищо. Там изобщо не са изпратени бомбардировачи с голям обсег на действие, докато стотици се използват всяка нощ за бомбардировки над Германия, които са безполезни в тази фаза на войната. Очевидно е, че на нуждите на отбраната на Малая не е обърнато достатъчно внимание.
Ключът на загадката е даден от самия Чърчил в мемоарите му за войната. В началото на май началникът на Имперския генерален щаб сър Джон Дил предава на министър-председателя доклад, в който оспорва продължаващото подсилване на въоръжените сили в Северна Африка, като се рискува положе-нието на самата Великобритания или на Сингапур. „Загубата на Египет би била катастрофална, но според мен не е много вероятна… Единствено успешното нападение над страната би означавало окончателно поражение за нас. Следователно от жизнено значение е Обединеното кралство, а не Египет и отбраната на Обединеното кралство трябва да стои на първо място. Египет дори не е и на второ място по приоритет, защото общоприет принцип в нашата стратегия е, че при извънредно положение сигурността на Сингапур стои пред сигурността на Египет. Въпреки това отбраната на Сингапур е значително по-слаба от необходимото.
По време на война е естествено да се поемат рискове, но те трябва да бъдат пресметнати. Не бива да изпадаме в грешката да пренебрегваме сигурността на точки от жизненоважно значение“34.
34
Чърчил, Уинстън. Втората световна война. Т. 3. с 401–402.