История на Втората световна война

През юли президентът Рузвелт изпраща личния си съветник Хари Хопкинс с мисия в Лондон, за да предаде неговите резерви относно разумността на тази политика, както и да предупреди за рисковете, до които тя би довела на други места поради опитите да се постигне толкова много в Близкия изток. Американските експерти от сухопътните и военноморските сили подкрепят предупреждението и изразяват мнение, че на Сингапур трябва да бъде даден приоритет пред Египет.

Никой от тези аргументи не променя мнението на Чърчил. „Не бих приел идеята за отказване от борбата в Египет и бях готов да понеса всякакви загуби в Малая“. Обаче в действителност той не очаква оттам някаква опасност. Чърчил чистосърдечно заявява: „Признавам, че за мен цялата японска заплаха беше като нещо зловещо, но смътно в сравнение с другите ни нужди“. Очевидно е, че отговорността за това, че Малая не получава подкрепления за недостатъчната и отбрана, пада главно върху самия Чърчил и се дължи на настояването му за започване на преждевременна офанзива в Северна Африка.

Непосредственият стратегически ефект от загубата на Сингапур е ката-строфален, защото бързо е последвана от завладяването на Бирма и Холандска Източна Индия — двете настъпления, които приближават опасно близо японците до Индия в единия фланг и до Австралия — в другия. След почти четири години борба и огромна цена Сингапур е възвърнат в резултат от капитулацията на изтощената Япония и шока от атомната бомба.

Но по-дълготрайните и по-мащабни последици от падането на Сингапур не могат вече да бъдат поправени. Той е един символ — най-очевидният символ на западната мощ в Далечния изток, защото това могъщество е постигнато и се поддържа от британските военноморски сили. След Първата световна война са положени толкова много усилия за създаването на голяма военноморска база в Сингапур, че символичното му значение надхвърля дори стра-тегическата му стойност. Лесното му завладяване през февруари 1942 г. прави на пух и прах престижа на британците и на европейците в Азия.

Никакво закъсняло връщане не може да заличи това впечатление. Белият човек губи господството си с развенчаването на могъществото му. Разкриването на уязвимостта му поощрява и стимулира следвоенното разпростиране на азиатския бунт срещу европейското господство и натрапничество.