История на Втората световна война
- Автор: Лиддел Гарт Бэзил Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на Втората световна война». Краткое содержание книги:
В съответствие с това решение „Принс оф Уелс“ и линейният крайцер „Рипълс“ се отправят към Сингапур, без обаче да ги придружава самолетоносач. Определеният за тази цел самолетоносач засяда в плитчина до Ямайка и трябва да бъде вкаран в док за ремонт. В Индийския океан има друг самолетотоносач, който може да стигне до Сингапур, но той не получава заповед да се отправи натам. Така двата големи кораба трябва да разчитат на защита от въздуха само на изтребители, намиращи се в бази на сушата, но тя е твърде слаба и поради това, че северните летища падат рано в ръцете на врага.
„Принс оф Уелс“ и „Рипълс“ стигат Сингапур на 2 декември, а на следващия ден адмирал сър Том Филипс пристига, за да поеме командването на Далекоизточния флот. На 6 декември, както вече споменахме, е съобщено, че от Индокитай е отплавал за Малайския полуостров голям японски транспортен конвой. На 8-и по обед Филипс научава, че войниците ще дебаркират при Сингора и Кота Бару, охранявани най-малко от един линеен кораб клас „Кон-го“, 5 крайцера и 20 разрушителя. Късно следобед Филипс храбро поема курс на север с т.нар. съединение „Z“, което се състои от 2 линейни кораба и 4 разрушителя, за да нападне транспортните кораби, въпреки че толкова далеч на север не може да му бъде осигурена защита от въздуха, след като местните летища са в ръцете на противника.
На 9 декември вечерта времето се прояснява и с това е вдигната завесата на мрака, която прикрива адмирал Филипс. Съединение „Z“ е забелязано от въздуха, затова той завива на юг и се насочва към Сингапур. Обаче тази нощ от там погрешно е изпратен сигнал, че японците са извършили десант при Куантан, който е по средата на пътя му. Разчитайки на изненадата и преценя-вайки, че рискът е оправдан, той променя курса и се насочва към Куантан.
Японците са добре подготвени за всякаква намеса от страна на съединение. „Z“, чието пристигане в Сингапур е обявено пред света. Тяхната елитна 22-ра въздушна флотилия с най-добрите пилоти във военноморските въздушни сили се намира на база на летища близо до Сайгон в южната част на Индокитай. Освен това един патрулиращ отряд от дванайсет подводници пази района от Сингапур до Кота Бару и Сингора. Рано следобед на 9 декември придвижва-нето на съединение „Z“ на север е забелязано и докладвано от намирщата се в най-източния край японска подводница. Когато съобщението пристига, 22-ра въздушна флотилия, която е готова за нападение срещу Сингапур, бързозаменя бомбите си с торпеда и се отправя за нощна атака срещу съединение „Z“, обаче не успява да го открие, защото адмирал Филипс е заповядал завой на юг. Въздушната флотилия излита отново малко преди разсъмване и този път съединение „Z“ е открито близо до Куантан. Японците изпращат 34 летящи на по-голяма височина бомбардировача и 51 бомбардировача торпедоносци. Последните започват атаката малко след 11,00 часа, а другите ги следват на вълни. Попаденията и на двата вида бомбардировачи са забележително точни, въпреки че целите са бързо маневриращи кораби и не са изненадани от нападението, какъвто е случаят с Пърл Харбър. Освен това със своите 175 зенитни оръдия „Принс оф Уелс“ може да изстрелва по 60 000 снаряда в ми-нута. Потопени са и двата кораба — „Рипълс“ в 12,30 и „Принс оф Уелс“ в 13.20 часа. Ескортиращите ги разрушители успяват да спасят над 2000 души от общо 2800 моряци, които съставляват екипажите на двата кораба, а сред загиналите е и адмирал Филипс. Японците не пречат на спасителните операции. Те загубват само 3 самолета.
Преди войната ръководителите на Адмиралтейството презират идеята, че линейните кораби може да бъдат потопени чрез въздушна атака, и Чърчил е склонен да подкрепи мнението им. Тази заблуда продължава дори до фатал-ните дни на декември 1941 г. Както самият Чърчил пише: „По това време и американците, и ние силно подценявахме боеспособността на японците при водене на въздушен бой“33.
Този удар решава съдбата на Малайския полуостров и на Сингапур. Японците продължават необезпокоявани десантите си и установяват на брега во-енновъздушни бази. Превъзходството на техните ВВС над слабите британски сили в Малая е от решаващо значение за преодоляване на съпротивата на британските войски и им позволява да се спуснат надолу по Малайския полу-остров и да ударят Сингапур в гръб. Неговото падане е последица от допус-нати преди това пропуски и погрешни заключения — главно в Лондон.
33
Чърчил, Уинстън. Втората световна война. Т. 3. с 588.